Джейн Кренц - Споделен сън

— Мога да се справя.

— Страхотно. Не мога да ти обясня какво облекчение чувствам.

— Даяна?

— Да?

— Ще се получи. Почакай само и гледай.

— Запомни последните си думи. — Тя се обърна към него, тихо простена и се гушна в прегръдката му. — Страх ме е — довери му се Даяна.

— Знам.

Допря устни до рамото му нежно и срамежливо.

— Много се радвам, че си с мен — добави тя едва чуто.

Колби се засмя в тъмнината.

— Поне си признаваш. Беше време, сладка моя амазонке, когато си мислеше, че нямаш нужда от мъж, спомняш ли си?

— Не ми го казвай. — Тя прокара пръсти по гърдите му.

— Ей, не е честно да ме гъделичкаш, когато се наслаждавам на следлюбовната нега. — Той сграбчи пръстите й.

— Така ли се нарича?

— Нещо подобно. Не ми е под ръка тълковния речник, иначе бих проверил термините, които използвам.

— Жалко. Един писател винаги трябва да носи речника със себе си.

— Явно ти ми оказваш лошо въздействие. — Той я целуна по шията.

Даяна се засмя за пръв път от много дни наред.

— Не мога да устоя. Толкова си добър, когато се държиш лошо.

Колби също се засмя и я прекатури върху възбуденото си тяло.

Еди Спунър престана да бърше предното стъкло на джипа с гумената чистачка. С мазна ръка отметна един рус кичур зад ухото си и погледна Колби. Старите му военни работни дрехи миришеха на бензин и масло. Бистро сините му очи се присвиха смаяно.

— Вярно ли е това, което чух тази сутрин? Ти наистина ли ще се жениш за тази Даяна Прентис?

— Виждам, че новините се разпространяват бързо в този град, също както преди двадесет години. Да, вярно е. По дяволите, Спектър, престани да се лигавиш върху мен. — Колби избута грамадната глава на кучето от рамото си. Спектър се облягаше на предната седалка, а езикът му се люлееше между зъбите, докато наблюдаваше как Спунър чисти стъклото.

Спектър не се обиди. Отмести се на другата страна на джина и се загледа в улицата до пощата. Даяна беше влязла вътре няколко минути преди това, за да прибере пощата си.

— Боже, Колби, не го приемай лично, но защо искаш да се ожениш за тази жена? Та нали живееш с нея?

— Жени като Даяна имат нужда от брак, за да се установят някъде — рече Колби, усещайки някакво мъжко прозрение, докато изричаше думите.

— Така ли? — Еди разшири очи от любопитство. — Тя да не е дива?

Само в леглото, помисли си Колби доволно.

— Не, просто е свикнала да бъде независима. Нали знаеш, че всички съвременни жени са такива? Смятат, че нямат нужда от мъж, който да се грижи за тях.

— Де да можех и аз да си намеря някоя съвременна жена. Някоя, която не иска брак, но която ще живее с мен и ще чисти къщата, ще ми приготвя вечеря и ще натискаме леглото, когато ми се прииска да се позабавлявам малко. Ще ми се да си намеря момиче, което няма да ми се цупи, когато ми се прииска да остана сам за известно време.

— Мисля, че няма да намериш много жени, които да са чак толкова съвременни — отвърна Колби.

— Не и във Фулбрук Корнърс — съгласи се Спунър с тъга в гласа. — Синът ти ще дойде ли за сватбата?

— Брандън ще е тук в петък. Също и майката на Даяна. Ще долети от Калифорния.

— Готов ли си да понесеш още една тъща, Колби? Последната ти стига, за да се откажеш от брака завинаги.

— Знам. Трябваха ми двадесет години да се съвзема. Е, като си говорим за Маргарет Фулбрук, ето я идва. — Колби извади пари от портфейла си, а погледът му следеше стария син кадилак, който паркираше от другата страна на улицата. — Да си уредим сметките, Еди, и да тръгвам. Не желая старата вещица да си мисли, че Даяна е сама в пощата.

Даяна се извърна от стъклената преграда на гишето и погледът й попадна на плика, който току-що й бяха дали. Още едно писмо от Арон Краун. Сигурно й изтъкваше още причини да се завърне на работа при него, колкото се може по-бързо. Бившият й шеф без съмнение беше настойчив.

Даяна несъзнателно докосна стомаха си. Чувстваше се спокойна с мисълта, че й оставаше поне една сигурна работа. Не желаеше да се връща в „Карутърс и Иейл“, но й беше странно да започне нова работа в нова компания, при положение, че след няколко месеца щеше да излезе в отпуск по майчинство.

Тя мрачно поклати глава. Колби беше прав. Бременността променя всичко. Нищо нямаше да бъде същото в живота й. Дори не можеше да взема решения за кариерата си по същия начин, както го беше правила преди. Трябваше да се съобразява с нови фактори.

— Чувам, че Колби Савагар се готви за нова светкавична сватба. — Гласът на Маргарет Фулбрук изпълни пощата и омагьоса всички вътре.