Джейн Кренц - Споделен сън

— Прекрасни са. — Също като теб, безмълвно добави тя. Тя се приближи да вземе цветята и извади зад гърба си нейния сватбен подарък.

— Какво е това? Камък? От реката? — Той пое малкото полирано парче скала от ръката й и се зае да го разглежда сякаш беше скъпоценен камък.

— Както се изрази, стоките за продан тук не са разнообразни. — Даяна внезапно усети нервност. Може би в края на краищата, идеята й не беше много оригинална. — Но вчера ми хрумна да отида до водопада „Окованата жена“ и там намерих този камък в подножието на водопада. Той така прекрасно сияеше във водата, сякаш беше изкуствено полиран. Предполагам, че водата, която от години се стича отгоре, го е полирала така.

Колби вдигна поглед от камъка в ръката си, в погледа му гореше желание, което спря дъха й.

— Ходила си до „Окованата жена“, за да вземеш този камък?

Тя кимна, не съвсем сигурна в реакцията му.

— Знам, че не желаеш да говорим за това, което се случи между нас онази нощ в пещерата, за нашето безумство, когато забременях, за това защо трябваше да се оженим и така нататък, но… — Гласът й заглъхна.

— Но?

Тя не можеше да откъсне поглед от пожара в сивите му очи. Даяна преглътна и се опита да намери обяснение. Никога през живота си не се беше чувствала толкова безпомощна да намери подходящите думи.

— Но искам да ти кажа, че това, което се случи онази нощ, не е чак толкова ужасно в края на краищата. Всъщност, колкото повече свиквам с идеята, толкова повече я намирам за правилна. Бебето, което нося, сякаш, е трябвало да бъде заченато. Разбираш ли какво искам да кажа?

— Даяна… — нежно започна той.

Тя го прекъсна. Думите се сипеха като лавина.

— Ако това се беше случило между мен и някой друг мъж, щеше да е цяло бедствие. Но се случи с теб, а ти си различен. Искам да знаеш, че много го ценя и… и не гледам на тази нощ като на грешка, за която сега трябва да платя висока цена.

— Набрах цветята от хълма до водопада — тихо рече Колби. — Отидох там по същата причина като теб. Исках да ти подаря нещо от водопада „Окованата жена“, за да знаеш, че не гледам на онази нощ като на грешка.

Даяна му се усмихна, в очите й струеше щастие и облекчение. Тя пое камъка от ръката му и внимателно го постави до вазата с диви цветя. После отиде в прегръдката, която я очакваше.

— Моя сладка, сексапилна, Даяна — прошепна Колби и я притисна дълго към себе си. — Очакват ни толкова много неща заедно. Нашият брак се успее.

— Ще се постарая, Колби — закле се тя и се облегна на него, вдишвайки уханието на тялото и силата му.

Той тихичко се засмя.

— Казваш го така, сякаш приемаш нова работа.

— Е, не е ли нещо като нова кариера?

— Предполагам, че може да се възприеме и така. — Той повдигна брадичката й и се загледа в нея. — След като разбираш, че това е най-важната работа в живота ти и не можеш да я напуснеш, дори да не си доволна.

Даяна не обърна внимание на острия му и силен поглед. Просто се усмихна.

— Мисля, че някои дивиденти много ще ми допаднат — прошепна тя. С длани поглади раменете му, поглъщайки неговата сила.

Колби дълго я изучава, след което й се усмихна лениво и сладострастно. В очите му се появи ново пламъче, което Даяна познаваше и от което й прималяваше. Колби пъхна ръце в косите й и се наведе да целуне разтворените й устни.

— Желаете ли да обсъдим дивидентите, госпожо директор? Ще ви покажа. — Устните му се впиха в нейните.

Даяна простена, щом усети как в тялото й преминава топлина. Тя пристегна прегръдката си около шията му и потрепери от усещането, докато дланта му обхождаше гърба й.

Съзнанието й се замъгли и стаята се завъртя, щом Колби я вдигна и пренесе до леглото. Когато усети под главата си възглавница, тя отвори очи и видя Колби как съблича боксерките си.

Силното му и стройно тяло беше натежало от страст. Тя го погледна в очите и в миг й се появи видение. Беше й се случвало един или два пъти преди, когато Колби я любеше.

Тя се присегна да изключи нощната лампа и видението придоби още по-ясни очертания. Виждаше как се движи в тъмнината. Сякаш го беше познавала в някакво друго време или в сънищата си.

В онзи си образ той беше свиреп и примитивен, опасен и арогантен войн, който не признаваше нито ограничения, нито обвързване с жена. Той й беше отказал уважението и почтеността, които заслужаваше. Беше се възползвал от нея и я беше обругал. Тя се бореше с единственото оръжие, което притежаваше, тъй като по свирепост и честолюбие не му отстъпваше.