Джейн Кренц - Споделен сън

Колби я изгледа с унищожителен поглед.

— Откога работиш за този пуяк?

— Около четири години. — Тя не пожела да противоречи на мнението на Колби за Арон Краун.

— Как си могла да го понесеш? Той е просто един лицемер.

— Лицемерите и пуяците често се срещат в корпоративния свят. — Даяна вдигна рамене нехайно. — Просто се научаваш да работиш с тях. Да не искаш да ми кажеш, че такива няма в сферата на книгоиздаването?

Колби въздъхна.

— Имаме си и такива. Но поне не се налага да изпълнявам нарежданията им от девет до пет, всеки Божи ден. Имам вземане-даване с тях само от време на време. През останалото време ме оставят на мира и аз мога да работя.

— За съжаление, в моя свят е малко по-трудно да ги избягва човек.

— Точно този пуяк можеш да избягваш доста лесно. Просто не се връщай на работа при него. Как така се появява тук тази вечер? Даяна вдигна рамене.

— Това е един от любимите му ресторанти.

— Разбирам. — Погледът на Колби беше по-студен от всякога. — Да не би двамата с него да сте идвали тук често преди?

Даяна вдигна учудено глава, доловила в гласа му директна мъжка ревност.

— Имали сме няколко делови обяда тук, но това е всичко. Казах ти вече, че с Арон сме колеги, а не… не нещо друго.

— Защо да не сте нещо повече от колеги? — Колби явно провокираше следваща битка. — Той изглежда е от тези, които биха легнали с някоя от изпълнителните си директорки, ако имаше тази възможност.

Даяна бавно се усмихна.

— Не излизам с пуяци.

Колби се успокои. Но устните му останаха леко изкривени.

— Ти само работиш с него?

— Както ти обясних, понякога не може да се избегне.

Когато Даяна завъртя ключа на вратата на апартамента си в града, Спектър я чакаше. Той размахваше тежката си опашка весело за поздрав. Облегна се на крака й и хвърли на Колби гневен поглед.

— Започва да губи интерес към отмъстителност — рече Колби и съблече сакото си. — Дори вече не ми показва зъбите си.

— Казах ти, все повече те харесва.

— Разбира се. — Колби метна сакото си на една закачалка в дрешника. — И ако щеш вярвай, имам чудесен…

Думите му бяха прекъснати от звънът на червения телефон върху черна лакирана масичка до прозореца.

Даяна прекоси светлия дървен под и вдигна слушалката. Стоеше пред френския прозорец и се наслаждаваше на прекрасната гледка към река Уиламет, докато говореше по телефона.

— Ало?

— Даяна? Тук е Брандън. В апартамента на татко съм. Съжалявам, че те притеснявам, но се опитвам да се свържа с баща ми. Той там ли е?

— Тук е. Сега е зает да обижда кучето ми, както обикновено. Ще го извикам. Между другото, как вървят нещата в ресторанта, където работиш?

— Добре. Мисля, че не бих искал да изчаквам поръчки край масите до края на живота си, но за работа през лятото не е зле. — Последва мълчание. — Вчера видях Робин.

— Така ли? — Даяна стрелна поглед към Колби и после го отмести. — Тя добре ли е?

— Да. Предполагам, че в края на краищата, не съм разбил сърцето й. Излиза с някакъв симпатяга от клуба на родителите си.

— А ти?

— Аз ли? Изключил съм жените поне за още една седмица.

Даяна се засмя.

— Ще извикам баща ти. — Тя подаде слушалката на Колби, който поемайки я вдигна вежди.

— Да, Брандън?

Даяна слушаше разговора, докато се събуваше, а после отиде в кухнята, за да потърси храна за Спектър.

— Добре, става. Ще се видим утре сутрин. — Колби сложи слушалката върху телефона.

— За какво става дума? — попита Даяна от кухнята.

— Брандън иска да вземе джипа за няколко дни. С някакви приятелчета от ресторанта искат да отидат на крайбрежието и да покарат малко. За нас остава маздата през седмицата. Ще докара джипа във Фулбрук Корнърс през следващия си почивен ден.

— Звучи някак сложно.

— Тийнейджърите и колите са винаги сложни. — Когато Колби влезе в кухнята, Спектър унищожаваше последните парченца от закуската си. — Той какво яде?

— Кучешки бисквити. Искаш ли да опиташ?

— Не, благодаря. По-скоро бих си ръфнал от теб. — Той я прегърна през кръста и целуна тила й. — Съжалявам за спора в ресторанта.

Даяна се изненада от спокойното извинение. Обърна се с лице към него и го прегърна.

— И за двама ни е период на адаптиране. Ти може и да знаеш някои неща за това как се отглежда дете, но за брака знаеш толкова, колкото и аз. Бил си женен за по-малко от година, а това е било преди двадесет години.

— Вярно е. Може и да не съм световен авторитет по този въпрос, но съм доста по-напред от теб. Ти никога не си била женена през живота си.