Джейн Кренц - Споделен сън

— Това лято си търсел само любовна връзка.

— Търсех теб — поправи я той дрезгаво. — Не се интересувах толкова по какъв начин ще те открия.

— И аз търсех теб — призна тя. — Повече от всекиго и всичко друго в живота си.

— Изглежда и двамата сме намерили, каквото сме търсили. — Той я хвана по-здраво през кръста.

— Но не както го планирахме.

— Е, ще имаме бебе. Ще се справим. — Ръцете му се плъзнаха по бедрата й и той я привлече по-силно към себе си. — Знаеш ли, когато се върнем в Портланд, ще се преместя при теб в твоя апартамент. Изглежда по-хубав от моя. Има повече стил. Пък и те устройва по-добре от моя. Свикнала си около теб да има хубави неща, нали?

— Едва през последните години, когато можех вече да си ги позволя.

— Аз мога да си ги позволя също, скъпа — отвърна той многозначително. После се усмихна. — Днес лекарят спомена нещо за почивка. Готова ли си да се метнеш в леглото? Имам интересна идея как да прекараме остатъка от нощта.

Спектър изръмжа.

Даяна вдигна глава и се усмихна.

— Само ако изведеш Спектър на разходка.

Колби простена и я пусна.

— Имаш ли нещо против, ако случайно го загубя по време на краткото ни пътешествие около блоковете?

— Срамота. Та той е просто едно невинно куче.

— По дяволите, такъв е. — Колби взе кожената каишка на Спектър. — Ако той се върне без мен, обади се на полицията и им кажи, че подозираш нечиста игра.

Спектър се усмихна по кучешки и показа всичките си зъби.

Даяна ги наблюдаваше, докато излизат, след което се приближи до прозореца и се вгледа в нощта.

Тя беше влюбена в Колби Савагар. Знаеше го от известно време насам. Но така й се искаше той да не е почувствал задължение да се ожени за нея заради бебето. Никога нямаше да узнае колко щеше да просъществува връзката им и дали щяха да стигнат до брак.

Нямаше как да разбере със сигурност дали Колби впоследствие се беше влюбил в нея.

Чувстваше се добре зад кормилото на сексапилната двуместна кола на Брандън. Колби се наслаждаваше на плавното превключване на скоростите и на маневрения волан. Тесният планински път беше истинско предизвикателство, което и той, и колата приемаха с настървение.

— Ако не намалиш, кучето ми ще повърне — обясни Даяна от другата седалка. Шибидахът беше отворен и главата на огромното куче, свряно в малкото пространство зад седалките, се показваше през отвора.

— Шофирам си съвсем нормално — рече Колби с усмивка. — Но ще ти кажа едно нещо, ако кучето ти повърне в тази кола, ще трябва ти да обясниш на Брандън.

— Не бих посмяла. Брандън обича колата си.

— Да. Хлапето умее да шофира. Исках да има добра, маневрена кола.

— Не одобрявам бързите коли и надпреварата, докато шофираш. Аз си харесвам моя буик.

— Както казва майка ти, понякога си много задръстена. Добре, че се появих аз, в противен случай, щеше да прекараш живота си със старомодната си представа за колите особено зад волана на скучната кола с четири врати. И когато навършиш четиридесет, щеше да си толкова отегчена от себе си, че да полудееш. Време е да се научиш да живееш.

Тя му хвърли замислен и игрив поглед.

— Предполагам, ти ще ме научиш?

Колби се ухили.

— Считам го за своя привилегия в ролята си на твой съпруг. Сега, когато си омъжена за мен, животът ти ще се промени, скъпа.

Моят също, добави наум Колби. Той бутна Спектър с ръка, за да може да погледне в огледалото за обратно виждане. Доволен, че всичко е ясно, той насочи вниманието си към пътя, пред себе си, който започваше да се разширява.

Животът определено направи изненадващ завой, но на Колби му харесваше. Мислеше си, колко ли време ще е нужно на Даяна да приеме съдбата си, както той приема своята. Тя все още се бореше с емоциите си и огромните промени, настъпили в живота й това лято. Той знаеше, че дълбоко в себе си тя все още се страхува.

Той също, но поради различни причини. Колби осъзна, че няма да се успокои, докато Даяна не намери покой и приеме драстичните промени в живота си.

А докато я изчакваше да се адаптира към ролята си на съпруга и майка, той не желаеше Арон Краун да я подвежда с обещания за блестяща кариера в „Карутърс и Иейл“.

— Колби? Нещо не е наред ли?

— Не, скъпа. Мислех си за някои проблеми със сюжета.

— Как да измислиш ужасяващи номера за „Кървава мъгла“?

— Не съвсем. Вече написах ужасяващите епизоди. Мислех си как героят да спаси прекрасната дама.

— Тя в какво се е забъркала?

— В капан.

— Аха, и героят трябва да я освободи?