Майкъл Крайтън - Въздушна клопка

Даде мигач и новичкият мустанг кабрио напусна магистралата „Голдън Стейт“. Пое по авеню „Емпайър“, от едната страна на което се проточваше дългата няколко километра ограда на летище Бърбанк. В дъното на огромния периметър се виждаха хангарите на самолетостроителните компании — „Рокуел“, „Локхийд“ и „Нортън Еъркрафт“…

Телефонът звънна и я изтръгна от съзерцанието.

— Кейси? Обажда се Норма. Знаеш за заседанието, нали? Норма беше секретарката й.

— В колата съм, на път за службата — отвърна Кейси. — Какво става, Норма?

— Никой нищо не знае. Мардър крещи на инженерите, освен това е свикал и Комисията за разследване на инциденти…

Джон Мардър беше изпълнителен директор на „Нортън“, един от конструкторите на модела Н-22. Което означаваше, че отговаря пряко за производството на този самолет. Беше прям и понякога груб човек, но постигаше резултати. Беше женен за единствената дъщеря на Чарли Нортън, което автоматически го правеше втория човек в компанията. Над него стоеше единствено президентът. Именно той издигна Кейси и сега…

— … с новия ти помощник?

— Какво? — недочу Кейси.

— Имаш нов помощник, забрави ли? — рече Норма. — Питам какво да правя с него. Чака пред кабинета ти…

— О, да…

Наистина беше забравила. Някакъв племенник на фамилията Нортън изкачваше служебната стълбица. Мардър го беше прикрепил към Кейси, което означаваше, че тя трябва да го дундурка през следващите шест седмици.

— Що за човек е той, Норма?

— Бих казала, че не му текат лигите…

— Норма!

— Струва ми се по-свестен от последния…

Това не звучеше много окуражаващо. Последният се беше изтърсил от крилото на един недовършен самолет и за малко не получи токов удар в радиокабината.

— Колко по-свестен?

— Гледам му автобиографията — отвърна Норма. — Дипломиран юрист от Йейл, една година стаж в „Дженерал Мотърс“. През последните три месеца е работил в отдел „Маркетинг“, което означава, че бъкел не разбира от производство. Ще трябва да го подхванеш от АБ…

— Добре — въздъхна Кейси. Прецени, че Мардър ще очаква да го вземе със себе си на съвещанието и добави: — Кажи му след десет минути да е пред административната сграда. И гледай да не се загуби…

— Да го заведа ли?

— Да, така ще е най-добре.

Кейси прекъсна разговора и погледна часовника си. Колите пред нея се движеха бавно, щеше да бъде в завода най-рано след десетина минути. Пръстите ѝ нетърпеливо забарабаниха по таблото. Каква ли е причината за това ранно заседание? Вероятно някакъв инцидент, или пък катастрофа… Включи радиото. Някакъв сърдит глас казваше:

— … И не е честно да караме децата да носят училищни униформи. Това звучи колкото елитаристично, толкова и дискриминационно…

Натисна копчето за смяна на станциите:

— … Те се опитват да ни наложат собствения си морал. Аз не вярвам в тезата, че зародишът е човешко същество…

Ново докосване да бутона:

— … Тези нападки в медиите са организирани от хора, които не обичат свободата на словото…

Къде, по дяволите, предават ИСТИНСКИ новини, нетърпеливо се запита Кейси. Имало ли е самолетна катастрофа, или не?

В съзнанието ѝ изплува образът на баща ѝ седнал пред кухненската маса, върху която са струпани всички неделни издания. „Това не е новина, това също…“, мърмори той и пуска вестниците на пода до себе си. Естествено, той беше вестникар, а през 60-те години вестниците бяха основните носители на информация. Днес вече отдавна не е така. Телевизията е тази, която поднася горещите новини. Телевизията и тези многобройни частни радиостанции, по които всеки може да дрънка каквото му хрумне…

Пред очите ѝ изплува главния портал на заводите „Нортън“. Ръката ѝ се протегна и изключи радиото.

„Нортън Еъркрафт“ е едно от големите имена в историята на американското въздухоплаване. Основана през 1935 г. от Чарли Нортън — известен в цялата страна авиатор пионер, компанията укрепва и се разширява по време на Втората световна война. Нейно производство са легендарният бомбардировач Б-22, изтребителят П-27 „Скайкет“ и транспортния самолет С-12, който широко се използва от Военновъздушните сили на САЩ. През последните няколко години компанията успешно се пребори с кризата, която изхвърли „Локхийд“ от пазара на гражданската авиация и остана един от четирите основни производители на големи самолети в света. Останалите три са „Боинг“ със седалище Сиатъл, „Макдонъл Дъглас“ в Лонг Бийч и европейският консорциум „Еърбъс“ в Тулуза.