Майкъл Крайтън - Въздушна клопка

— Какво означава това?

— Самолети, които се произвеждат без да са поръчани. Правим го при липса на достатъчно клиенти, просто за да не прекъсваме производствения процес. В момента пазарът в страните от Тихоокеанския басейн се разраства, но рецесията в Япония ги кара да се въздържат от поръчки. Всички предпочитат да направят основен ремонт на двигателите и да летят със старите си машини. По тази причина конкуренцията в бранша е жестока… Насам…

Кейси започна да изкачва стръмна метална стълба, Ричмън затрополя след нея. Изчака го на междинната площадка и добави: — Разказвам ти всичко това, за да бъдеш в час. Строим страхотни самолети, хората се гордеят с работата си. По тази причина никак не им е приятно когато нещо не е в ред…

Изкачването най-сетне свърши. Озоваха се на тясна метална пътека, която водеше към остъклено помещение, кацнало току под тавана. Кейси натисна бравата.

— Заповядай в нашата Бойна зала — усмихна се тя.

Видя я наново, през очите на младежа: просторна заседателна зала, застлана със сив гумиран мокет, овална маса и множество тръбни столове около нея. Три от стените бяха покрити с табла за съобщения, географски карти и математически таблици, а четвъртата — изцяло остъклена, гледаше към поточната линия долу.

В залата имаше петима мъже по ризи и вратовръзки, една секретарка с голям бележник. Джон Мардър беше облечен в тъмносин костюм. Кейси беше изненадана от присъствието му, тъй като главният изпълнителен директор рядко оглавяваше заседанията на КРИ. Мардър беше мургав и напрегнат мъж малко над четиридесетте, с пригладена към черепа коса. Имаше вид на кобра, която се готви да нападне.

— Това е новият ми помощник, Боб Ричмън — обади се Кейси.

— Добре дошъл, Боб — изправи се Мардър и стисна ръката на младежа. На лицето му се появи усмивка — нещо изключително рядко за него. Притежаващ тънко чувство за границите на корпоративната политика, Мардър вероятно беше готов да прояви любезност към всеки член на фамилията Нортън, включително към някакъв далечен племенник, когото му бяха дали назаем. Това накара Кейси да се запита дали пък хлапето не е по-важно, отколкото го мислеше…

Мардър се зае да представя останалите мъже около масата:

— Дъг Дохърти, отговаря за производството и механизацията… — Човекът, когото посочи беше четиридесет и петгодишен дебелак с огромно шкембе, болезнено изражение на лицето и многодиоптрови очила. Беше вечно мрачен тип, говореше с погребален тон, винаги готов да съобщи, че нещата вървят зле и продължават да се влошават. Днес беше облечен в раирана риза и шарена вратовръзка; вероятно се беше измъкнал от дома още преди жена му да стане от сън. Туловището му се завъртя по посока на Ричмън, главата му мрачно кимна.

— Нгуен Ван Трунг, авионика…

Трунг беше строен тридесетгодишен мъж, тих и уверен в себе си. Кейси го харесваше. Виетнамците бяха най-добрите работници в завода, а хората от отдела по авионика бяха изключително добри електронни специалисти, които изготвяха всички програми за самолетните бордкомпютри. Те бяха представители на новото поколение в завода — по-млади, по-добре образовани, с отлично възпитание.

— Кен Бърн, отговаря за двигателния отсек…

Кени беше червенокос здравеняк с луничаво лице, винаги готов за бой. Избухливият нрав и остър език му бяха спечелили прякора Кени Барута.

— Рон Смит, електроинженер…

Плешив и неспокоен, вечно опипвайки писалките и моливите в горното джобче на сакото си, Рон беше изключително компетентен специалист. В главата му сякаш имаше готови схеми за електрозахранването на всеки модел самолет. Същевременно беше страхотно свенлив човек. Живееше с болната си майка в Пасадина.

— Майк Ли, представител на клиента…

Добре облечен мъж на около петдесет с късо подстригана коса, тъмносин блейзър и раирана вратовръзка, Майк беше генерал-майор в оставка от ВВС, опитен пилот. Официалната му длъжност в завода беше представител на „Транс Пасифик Еърлайнс“.

— Накрая Барбара Рос, момичето с бележника… Секретарката на КРИ беше някъде около четиридесетте, възпълна и със злобни очи, които не слизаха от лицето на Кейси. Тя пък не ѝ обръщаше внимание.

Приключил с представянето, Мардър направи знак на младежа да седне. Кейси се отпусна в съседния стол.

— Точка първа — започна без предисловия директорът. — Предлагам Кейси Сингълтън за пресаташе по случая. Имам предвид не само факта, че тя е представител на КК в комисията, но и начина, по който се справи с кризата в Далас и с други подобни ситуации. Въпроси?