Майкъл Крайтън - Въздушна клопка

— Няма — поклати глава момиченцето. — Татко винаги закъснява. Как те повишиха?

Кейси клекна и започна да ѝ обува маратонките.

— Пак отговарям за качеството — започна да обяснява тя. — Но вече не проверявам самолетите в завода, а онези, които летят…

— За да си сигурна, че ще продължават да летят, така ли?

— Да, миличка. Проверяваме ги и отстраняваме всички възникнали проблеми.

— По-добре да летят, иначе като нищо ще катастрофират! — беше заключението на Алисън. — Ще почнат да падат от небето и може да улучат някоя къща, нали? Тогава някой няма да си изяде киселото мляко… Лошо!

Кейси се засмя.

— Наистина е лошо. Хората от завода ще бъдат много разстроени.

Завърза връзките и отмести крачетата на дъщеря си:

— Къде ти е пуловерът?

— Не ми трябва пуловер!

— Алисън!…

— Не е студено, мамо!

— През седмицата може да застудее. Иди да си вземеш пуловера, ако обичаш.

Отвън прозвуча клаксон и Кейси вдигна глава. Пред къщата беше спрял черния лексъс на Джим. Самият Джим седеше зад волана и пушеше. Беше облечен със сако и вратовръзка. Може би пак ще ходи да го интервюират за работа, помисли си Кейси.

Алисън трополеше в стаята си, чуваше се отваряне и затваряне на чекмеджета. После недоволната ѝ физиономия се появи на прага, пуловерът висеше от горния край на раницата й.

— Защо винаги си нервна когато татко идва да ме вземе? — попита тя.

Кейси отвори вратата и двете изскочиха под лъчите на утринното слънце.

— Здрасти, татко! — извика Алисън и се втурна към колата. Джим ѝ помаха с ръка, на лицето му се появи пиянска усмивка.

Кейси пристъпи към прозорчето.

— Никакво пушене докато Алисън е в колата, нали? — рече тя.

Джим мрачно я изгледа и поклати глава:

— Добро утро и на теб…

Гласът му беше дрезгав, лицето подпухнало. Явно беше махмурлия.

— Имаме уговорка да не пушим в присъствието на дъщеря си, Джим — настоя Кейси.

— Да виждаш някой да пуши?

— Само те предупреждавам.

— И друг път си го правила, Катрин! — повиши тон Джим. — Поне милион пъти съм чувал тези предупреждения! Спести ми ги, за Бога!

Кейси въздъхна и замълча. Беше твърдо решена да не вдига скандал пред Алисън. Докторът твърдеше, че заекването на детето се дължи именно на скандалите между родителите му. Сега този дефект почти изчезна, а тя правеше всичко възможно да не се кара с Джим, въпреки че той не ѝ отвръщаше със същото и сякаш изпитваше удоволствие да усложнява нещата.

— Добре — усмихна се насила тя. — Ще се видим в неделя. Според условията на развода Алисън трябваше да живее при баща си една седмица на месец — от понеделник до неделя.

— Както винаги — кимна Джим.

— В неделя, в шест.

— Господи!

— Само уточнявам, Джим.

— Не уточняваш, а контролираш! — изръмжа Джим. — Както винаги си го правила!

— Моля те, Джим, да не започваме пак!

— Добре де!

Кейси се наведе пред прозорчето:

— Чао, Алисън.

— Чао, мамо — отвърна детето, но очите му бяха студени. Вече беше успяло да вземе страната на баща си, още преди да е щракнал предпазният колан. Джим стъпи на газта и лексъса се отдалечи. Кейси остана да гледа след тях.

В далечината зърна приведената фигура на съседа си Еймъс, който беше извел рунтавото си куче на сутрешна разходка. И той работеше в завода. Кейси му махна с ръка, обърна се да влиза и едва тогава забеляза синята кола, паркирана до отсрещния тротоар. Вътре имаше двама мъже. Единият четеше вестник, а другият зяпаше през прозореца. Кейси се спря. Съвсем наскоро бяха обрали къщата на другия ѝ съсед — господин Алварес. Какви са тези типове? Не приличаха на бандити, а по-скоро на военни: млади и здрави, с късо подстригани коси.

Кейси понечи да запомни номера на колата им, но пейджърът на колана ѝ тихо забръмча. Тя го свали и напрегна очи към екрана. Върху него се изписа следното съчетание между букви и цифри:

∗∗∗ 03 КРИ 0700 БЗ БТИГЗ

Кейси въздъхна. Трите звездички в началото на посланието означаваха „много спешно“. Директорът на завода Джон Мардър свикваше общо заседание на Комисията по разследване на инциденти в 7 часа сутринта. Цял час преди началото на работното време, в „Бойната зала“. Нещо е станало. При това нещо сериозно. Потвърждаваше го последното буквено съчетание, което, преведено на нормален език означаваше: „Бъди там, иначе ти гори задника!“

Сутрешното задръстване беше голямо, бледите лъчи на слънцето се отразяваха в покривите на безчислен поток от коли. Кейси извъртя огледалцето и провери грима си. С късата коса и стройната си фигура, тя приличаше на момче. Освен това беше в основния състав на заводския отбор по софтбол и нямаше никакви проблеми с колегите си. Повечето от мъжете около нея я приемаха като своя по-малка сестра, това отношение я устройваше много добре.