Майкъл Крайтън - Въздушна клопка

Кейси сви рамене.

— Дохърти провери фюзелажа — започна тя. — Подложиха го на рентгеноскопия и…

— Тази проверка не може да бъде пълна, Кейси — поклати глава Теди. — Нали знаеш, че пълната проверка изисква поне месец? През рентгена трябва да минат всички сглобки на корпуса, а това не е направено…

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че корпусът може да се разпадне в момента, в който го подложа на същите натоварвания, които са били регистрирани по време на инцидента!

— Ти какво, плашиш ли ме?

— Не, Кейси. Но това е истината. Всичко може да се случи.

— В историята на самолетостроенето няма прецедент телевизионен екип да присъства на полетни изпитания — говореше пред микрофона Марти Риърдън. — Но днешните изпитания са от съдбоносно значение за „Нортън Еъркрафт“ и компанията е толкова убедена в успешния им изход, че позволи на наш екип да ги заснеме. Ще видите кадри от изпитанията на машината на „Транс Пасифик“, с която стана нещастието по време на полет 545. Спорният модел Н-22, наречен „летящ ковчег“ от редица критици. Производителят твърди, че това е един добър и абсолютно сигурен самолет. Полетните изпитания ще покажат дали наистина е така.

Репортерът замълча.

— Готово — обади се Дженифър.

— Ще ти трябват ли допълнителни кадри?

— Аха…

— Между другото, къде ще се проведат изпитанията?

— В Юма.

— Добре — кимна Риърдън.

После отново зае позиция пред Сграда 64, обляна от лъчите на следобедното слънце, гласът му прозвуча приглушено, с лек отенък на съзаклятничество:

— „Намираме се на изпитателния полигон на «Нортън» в Юма, Аризона. Часът е пет сутринта, специалистите привършват подготовката за тестовия полет на 545…“ — Прекъсна, вдигна глава и попита: — Каква е часовата разлика, между другото?

— Откъде да знам? — сви рамене Дженифър. — Импровизирай.

— Добре.

Риърдън сведе поглед пред себе си и продължи:

— „На разсъмване напрежението нараства… Напрежението нараства в утринния здрач… С първите лъчи на слънцето напрежението рязко нараства…“

— Това ще свърши работа — обади се Дженифър.

— С какво чувство ще говорим?

— Трябва да бъдем готови за всякакъв изход, Марти…

— Печелим, или?…

— За по-сигурно ще разработиш и двата варианта… Очите на Риърдън отново се сведоха надолу:

— „Самолетът се приземява, екипът ликува. Навсякъде светят щастливи усмивки. Изпитанието премина успешно. «Нортън» доказа правотата си. Поне на този етап…“ — Замълча, пое си въздух и продължи: — „Самолетът кацна. Изпитателите на «Нортън» унило мълчат. Очевидно Н-22 действително има конструктивни недостатъци, които заплашват живота на пътниците…“ — Вдигна глава и попита: — Това стига ли?

— Повтори това за конструктивните недостатъци, ще те хвана в едър план — отвърна Дженифър. — Подходящо е за финал.

— Добра идея.

Предложенията да го показват в едър план винаги бяха добра идея. Тялото му се стегна. Стиснал челюсти, великият Марти Риърдън отправи поглед към обектива на камерата.

— „Тук, където се произвежда Н-22…“ Не, не… „Зад мен виждате халето, в което…“ Не, почакай малко… — Тръсна глава и отново заби очи в камерата.

— „Споровете около сигурността на Н-22 очевидно ще продължат. Хората, които работят тук, в тази сграда, са абсолютно убедени в качествата на самолета, който произвеждат. Но тяхното убеждение не се споделя от критиците на Н-22. Ще има ли нова кървава драма в небето? На този въпрос може да отговори само времето. Аз съм Марти Риърдън «Нюзлайн», Бърбанк, Калифорния.“

Примигна и попита:

— Не беше ли прекалено мрачно?

— Напротив, беше много добре.

Той вече откачаше микрофона от ревера си.

— Изчезвам, момичето ми — рече той, целуна я леко по бузата и се понесе към чакащата кола.

Дженифър се обърна към хората от екипа.

— Събирайте багажа, момчета. Заминаваме за Аризона.

Над полегатите склонове на планината Джила се появи пурпурна ивица светлина. Небето придоби теменужен цвят, звездите избледняха. Въздухът беше толкова студен, че Кейси виждаше дъха си. Тя дръпна ципа на якето си и започна да потропва с крака.

Ширококорпусният Н-22 на „Транс Пасифик“ стоеше на пистата, залян от светлината на прожекторите. Техниците от екипа за полетни изпитания приключваха с монтажа на видеокамерите. Хора се виждаха навсякъде — по крилата, край двигателите, под колесниците.