Майкъл Крайтън - Въздушна клопка

— Какъв срок от време имате предвид?

— Стандартната процедура на охлаждането е два часа.

— И ние ще седим тук два часа?!

— Сама пожелахте да се качите на самолета, нали? — мрачно я изгледа Сингълтън.

— Исках да кажа, че ще седим тук цели два часа без да правим нищо?

Щрак.

— Ще се опитаме да ви забавляваме, госпожице Малоун — обади се сякаш в отговор на въпроса ѝ пилотът. — В момента сме на височина двадесет и две хиляди фута и продължаваме да се изкачваме. След няколко минути ще достигнем полетната височина. Скоростта ни е две осемдесет и седем ВЧ, която ще нарастне до три и четиридесет ВЧ, тоест нула осем М. Преведено на разбираме език това означава, че ще летим с около осемдесет процента от скоростта на звука. Това е обичайната полетна скорост на пътническите самолети. Удобно ли се чувстват моите пътници?

— Чувате ли ни? — попита Дженифър.

— Дори ви виждам — отвърна пилотът. — А ако извърнете глава надясно, ще ме видите и вие…

Един от мониторите на стената оживя. Дженифър видя главата и раменете на пилота, очертани на фона на светещата апаратура пред него. През стъклата на кабината нахлуваше ярката светлина на утрото.

Бяха достатъчно високо, за да посрещнат първите слънчеви лъчи. Илюминаторите блеснаха като прожектори, но в салона не стана по-топло. Дженифър седеше в средата и по тази причина не можеше да види земята, останала далеч долу.

Погледна Сингълтън и срещна усмивката й.

Щрак.

— Е, драги дами, вече сме на височина три седем нула — обади се Роули. — Имаме отлична видимост, липсва движение на въздуха. Очертава се един хубав ден… Разкопчайте коланите си и заповядайте в кабината…

„Какво?“ — недоумяващо се огледа Дженифър. До нея Сингълтън вече беше свалила коланите и се изправяше.

— Мислех, че разходките са забранени… — промърмори объркано тя.

— В момента не е така.

Дженифър се освободи от оковите си и последва Сингълтън, която прекосяваше салона за първа класа по посока на пилотската кабина. Корпусът под краката ѝ леко вибрираше, но потрепването беше някак стабилно, внушаващо спокойствие. Вратата на пилотската кабина беше отворена.

Роули седеше на мястото на командира. Не беше сам. До него имаше още един мъж, когото никой не си направи труд да представи, трети работеше с някаква апаратура в дъното. Двете жени се изправиха на прага.

— Госпожице Малоун — извърна се към нея Роули. — Вие направихте интервю с мистър Баркър, нали?

— Да.

— Каква според него е била причината за инцидента?

— Спускане на елероните.

— Аха… Сега ви моля за внимание. Това тук е лостът за спускане на елероните. Летим със същата скорост, на същата височина… Сега ще спусна елероните…

— Почакайте! — извика Дженифър. — Искам да се превържа с коланите!

— Няма нужда, госпожице Малоун — усмихна се пилотът. — Ще бъдете в пълна безопасност.

— Нека поне да седна…

— Добре, седнете.

Дженифър понечи да се върне в салона, но забеляза, че Сингълтън не мърда от мястото си. Почувства се глупаво и бавно се върна до нея.

— Спускам елероните — обяви Теди Роули.

Лостът премина в долно положение. Разнесе се леко бучене, което продължи няколко секунди и спря. Носът леко се разклати, после отново зае хоризонтално положение. Толкоз.

— Елероните са спуснати — обяви Роули и посочи инструментите пред себе си. — Това тук е скоростта, до нея е висотомера… Можете да се уверите сама. Виждате, че надписът ЕЛЕРОНИ свети. Казано с други думи, ние токущо дублирахме ситуацията, при която според мистър Баркър на този самолет са загинали трима души… Но вие забелязахте, че нищо особено не се случи, нали? Височината на полета остана абсолютно стабилна. Искате ли да повторим експеримента?

— Да — кимна тя. Просто защото не знаеше какво друго да каже.

— Окей, прибирам елероните. — Роули се обърна да я погледне, усмихна се и добави: — Искате ли да го направите вие? Или идете до илюминатора и наблюдавайте крилата.

Лесно ще забележите спускането и прибирането на елероните и ще проследите какво става по време на този процес… Пилотът натисна един бутон пред себе си и намести микрофона:

— Кула, обади се на 01. Искам проверка на мониторите… — Послуша известно време, после кимна: — Добре, разбрано… Госпожице Малоун, елате малко по-навътре… Така вашите колеги ще видят лицето ви, хванато от ей онази камера горе. Можете да им помахате с ръка…

Дженифър се подчини, чувствайки се глупаво.