Майкъл Крайтън - Въздушна клопка

— Така е — кимна Кейси.

— Тоест, вие знаете какво е станало на борда…

Внимателно!

Моментът настъпи. Сега наистина трябваше да действа с безкрайно внимание. Защото тя не знаеше какво е станало на борда, разполагаше единствено със силни подозрения. Нещата тепърва щяха да се уточняват, събитията тепърва щяха да търсят логичното си място. Нищо още не беше сигурно…

— Само крачка ни дели от окончателното заключение — каза на глас тя.

— Излишно е да ви казвам, че изгаряме от любопитство да го чуем…

— Официално ще го обявим утре — вдигна глава Кейси. Успя да забележи стреснатото изражение върху лицето на Ричмън въпреки режещата светлина на прожекторите. Той не беше очаквал подобен ход. Сега лицето му се удължи, копеленцето очевидно се питаше какво ще последва…

Нека се пита.

Риърдън се извърна към Малоун, който се наведе и прошепна нещо в ухото му. Той кимна и зае нормалната си позиция:

— Госпожице Сингълтън, защо да чакаме до утре, след като вече имате това заключение?

— Защото, както сам подчертахте, това е един много сериозен инцидент. Около него се вдигна много шум, изказват се какви ли не предположения. Ръководството на „Нортън Еъркрафт“ съзнава своята отговорност и ще обяви своите заключения едва след приключването на полетните тестове, които ще бъдат извършени със същата машина, при същите полетни параметри…

— Кога ще стане това?

— Утре сутринта.

— Прекалено късно за нашето предаване — поклати глава Риърдън. — Надявам се, че си давате сметка за положението. На практика вие лишавате своята компания от възможността да отговори на серия от тежки обвинения срещу нея…

Кейси беше готова с отговора.

— Тестът ще се проведе в 5.00 сутринта — каза тя. — Веднага след това ще дадем пресконференция, най-вероятно някъде около обед.

— Около обед… — повтори Риърдън.

Изражението на лицето му не издаваше нищо, но Кейси знаеше, че обмисля ситуацията. Обед тук означаваше 15.00 часа в Ню Йорк. Тоест — достатъчно време за подготовка на емисията както в Ню Йорк, така и в Лос Анджелис. Предварителните заключения на „Нортън“ ще бъдат подробно отразени както от местните, така и от националните телевизионни канали. Предаването на „Нюзлайн“, което започва в 22.00, ще бъде безнадеждно закъсняло. А това интервю, записано и монтирано предната вечер, вероятно ще се окаже далеч от контекста на събитията, особено ако на пресконференцията се разкрият нови факти. Ще се превърне в досаден за зрителите архив…

— От друга страна ние искаме да бъдем честни спрямо вас — промърмори с въздишка Риърдън.

— Не съм се съмнявала в това — усмихна му се Кейси.

— Майната ѝ! — отсече Мардър. — Вече е без значение какво ще направи!

— Но тя каза, че предстои полетен тест…

— На кого му пука?

— Подозирам, че ще покани телевизионния екип на борда — продължаваше да се безпокои Ричмън.

— И какво от това? Полетните тестове могат само да влошат нещата. Тя няма понятие какво е предизвикало инцидента, няма представа какво ще стане след излитането на „Транс Пасифик“ във въздуха… По всяка вероятност ще прибягнат до симулация на полетните параметри по време на инцидента, но никой не знае какво може да се случи…

— Какво?

— Този самолет е бил подложен на изключително тежки натоварвания, при това многократно — поясни Мардър. — Твърде вероятно е да има скрити повреди в конструкцията… Никой не знае какво може да му се случи във въздуха… — Направи повелителен жест с ръка и тръсна глава: — Това не променя нищо! „Нюзлайн“ ще се излъчи в събота вечер, между десет и единадесет. Същата вечер аз ще имам грижата да информирам Борда на директорите, че предстои телевизионно предаване, което ще нанесе тежък удар върху имиджа на компанията. Ще предложа спешно заседание на Борда в неделя сутринта. Хал няма да присъства, тъй като Хонконг е далеч. А когато чуят за сделката за 16 милиарда долара, неговите поддръжници в Борда положително ще го забравят. Всички притежават акции, всички са наясно колко ще скочи цената им при обявяването на сделката. А аз ще бъда следващият президент на „Нортън“ и никой не може да ме спре! Нито Хал Едгартън, нито Кейси Сингълтън!

— Не знам, Джон — въздъхна загрижено Ричмън. — Тя е умна кучка, може да измъкне нещо от ръкава си…

— Не е достатъчно умна! — отсече Мардър.

Камерите бяха разглобени и опаковани, листовете от стеропор свалени от тавана, микрофоните влязоха в кутиите си, железните сандъци със снимачна техника бяха изнесени. Но преговорите продължаваха. В залата се появиха нови лица: шефът на правния отдел Ед Фулър, пилотът изпитател Теди Роули, двама инженери от екипа за полетни изпитания, които трябваше да отговарят на евентуални въпроси от техническо естество.