Майкъл Крайтън - Въздушна клопка

Продължаваше да скача от тема на тема, пречейки ѝ да даде пълноценен отговор.

— Ще стигна и до това — погледна го Кейси.

— Целият съм слух!

Иронията му беше съвсем открита.

Тя положи сериозни усилия да не избухне. Даваше си сметка, че това само ще влоши и без това не особено добрите ѝ позиции.

— Позволете ми да довърша изречението, което цитирахте — започна тя. — Вие казахте: „Машината показва повишена чувствителност при ръчно управление по време на промяна височината на полета“, нали така? Това, което пропуснахте е следното: „но тази чувствителност е в допустимите параметри и не представлява трудност за пилотите със съответния лиценз“!

— Вие обаче признахте за наличието на повишена чувствителност при ръчното управление — контрира светкавично Риърдън. — Това не е ли друг термин за полетната нестабилност?

— Не — твърдо отговори Кейси. — Чувствителност не означава нестабилност.

— „Самолетът не подлежи на контрол…“ — не се предаваше Риърдън.

— Напротив.

— Но вие правите разследване, защото сте обезпокоени от този факт…

— Ние правим разследване, защото сме длъжни да се уверим, че машината няма проблеми със сигурността на полета. И заключението ни е точно в този смисъл: Н-22 е напълно безопасен!

— Но разследването ви е секретно.

— Нищо подобно!

— Защо тогава не вижда бял свят, защо обществеността не е запозната с него?

— Защото е вътрешно и засяга пряката ни дейност.

— Значи няма какво да криете, така ли?

— Точно така.

— Защо тогава не казахте истината за Полет 545?

— Истината?

— Доколкото сме осведомени, вашата комисия по случая вече разполага с предварително заключение. Така ли е?

— Ние сме близо до такова заключение.

— Какво значи „близо“, госпожице Сингълтън? Установихте ли причината за инцидента, или не?

Кейси втренчено го изгледа, въпросът увисна във въздуха.

— Съжалявам, но трябва да заредим нов филм — обади се един от операторите зад гърба й.

— Започнете зареждането!

Риърдън изглеждаше като ударен с мокър парцал, но бързо се съвзе.

— Продължението следва — каза той и се усмихна на Кейси. Беше спокоен, защото знаеше, че е победил. Надигна се от стола и ѝ обърна гръб. Главните прожектори угаснаха, помещението изведнъж стана тъмно. Някой се сети да пусне климатичната инсталация.

Кейси също се изправи и измъкна радиомикрофона от колана си. Към нея забързано се насочи гримьорката с кутийка пудра в ръце.

— Само за минутка — спря я с вдигната ръка Кейси и забърза след фигурата на Ричмън, който се беше насочил към изхода.

Настигна го в коридора и рязко го завъртя към себе си:

— Копеле мръсно!

— Хей! Я по-спокойно! — каза Ричмън и се усмихна на някого зад гърба й. Тя се обърна и видя звукооператора и един от операторите да излизат в коридора. Но беше толкова бясна, че не можеше да се спре. Блъсна го в дамската тоалетна и затръшна вратата зад гърба си.

— За Бога, Кейси! — засмя се Ричмън, продължавайки да отстъпва назад. — Не знаех, че толкова много държиш на…

Тя го блъсна към редицата умивалници до стената и изсъска:

— Гадно, подло копеленце! Не знам кой стои зад теб, но заради тоя доклад аз ще…

— Какво ще? — хладно изръмжа Ричмън и я отблъсна от себе си. — Нищо не можеш да направиш! Май още не разбираш, че всичко е свършено! Ти току-що провали китайската сделка и това няма да ти се размине!

Кейси изненадано зяпна. Пред нея стоеше съвсем друг човек — силен, спокоен, самоуверен…

— Свършено е с теб, свършено е с китайската сделка, свършено е с Едгартън! — по устните му пробяга хладна усмивка: — Точно както го беше предвидил Джон!

Мардър! Значи зад цялата работа стои Мардър!

— Ако китайската сделка се провали, с нея ше се провали и Мардър! — каза на пресекулки тя. — Едгартън ще се погрижи за това!

— Няма да стане, Кейси — изгледа я съжалително Ричмън и леко поклати глава: — Едгартън си разхожда задника из Хонконг и изобщо няма да разбере какво ще се стовари отгоре му… В неделя по обед Мардър ще бъде новият президент на „Нортън Еъркрафт“. Бордът ще го удостои с този пост за по-малко от десет минути. Защо ли? Защото ние подготвихме една по-добра сделка, с Корея… Сто и десет самолета, с опция за още тридесет и пет. Шестнадесет милиарда долара. Бордът ще бъде във възторг…

— Корея, значи… — промърмори Кейси, опитвайки се да подреди нещата в главата си. Това беше огромна поръчка, най-значителната в историята на компанията. — Но как се стигна до…