Майкъл Крайтън - Фатален срок

— Веднага — кимна Даян.

— Може и да не овладея положението — каза Донигър, — но да пукна, ако не се постарая. — Той се навъси към стъклото, гледайки хората, струпани в тъмното пред тунела. — След колко време ще могат да се върнат в пещерата?

— След девет часа.

— Ще можем ли тогава да организираме спасителна експедиция? Да пратим друг екип?

Даян се изкашля.

— Ами…

— Да не си болна? Или това означава „не“?

— Всички машини бяха унищожени от взрива, Боб — каза тя.

— Всички?

— Да, така мисля.

— Значи можем само да разчистим площадката и да стискаме палци с надеждата, че ще се върнат живи и здрави?

— Да. Така е. Няма начин да им помогнем.

— Тогава, дано да си разбират от работата — каза Донигър, защото друго не им остава. Желая им успех на скапаняците.

През тесния процеп на шлема Крис Хюз видя, че трибуните са препълнени — почти изцяло с дами — а около парапета се е струпала огромна тълпа от простолюдието. Всички крещяха за започване на турнира. Сега Крис беше в източния край на полето, обкръжен от пажовете, и полагаше усилия да овладее коня, който изглеждаше подплашен от шумотевицата и опитваше да се изправи на задни крака. Пажовете му протягаха раирано копие невероятно дълго и неудобно за хващане. Крис го пое и веднага го изтърва, защото конят под него изпръхтя и подскочи.

Забеляза Кейт да стои сред простолюдието отвъд бариерата. Тя му се усмихваше насърчително, но конят така се въртеше, че той не успя да отвърне на погледа й.

А по-наблизо видя бронирания Марек заедно с пажовете му.

Когато конят се завъртя отново — защо не вземеха тия пажове да хванат юздите? — Крис зърна отсрещния край на полето, където сър Гай дьо Малегант седеше спокойно върху жребеца си. В момента надяваше шлема с черното перо.

Конят на Крис пак подскочи и се завъртя. Фанфарите затръбиха още веднъж и всички зрители се озърнаха към трибуните. Крис смътно видя как лорд Оливър заема почетното място, приветстван с оскъдни аплодисменти.

После фанфарите изреваха отново.

— Това е сигналът за вас, ваша милост — каза един от пажовете, докато пак му подаваше копието.

Този път Крис успя да го задържи, колкото да намести ствола в процепа върху предния лък, тъй че да сочи над гърба на коня напред и наляво. После жребецът се завъртя и пажовете с крясъци хукнаха да бягат от размаханото над главите им копие.

Отново фанфари.

Почти слепешком Крис задърпа юздите, опитвайки да овладее животното. Зърна отсреща сър Гай да го наблюдава от съвършено неподвижния си кон. Крис искаше всичко да свърши час no-скоро, но жребецът му бе обезумял. Възмутен и ядосан, той тръсна юздите за последен път.

— Дявол да те вземе, тръгвай.

При тия думи конят рязко тръсна глава нагоре-надолу. Присви уши. И препусна.

Марек напрегнато гледаше атаката. Не бе казал всичко на Крис; нямаше смисъл да го плаши повече от необходимото. Но несъмнено сър Гай щеше да се опита да убие противника, а това значеше, че ще се цели в главата. Крис подскачаше бясно в седлото, копието му се мяташе нагоре-надолу, тялото му се люшкаше ту наляво, ту надясно. Неудобна мишена, но ако сър Гай бе умел боец — а Марек не се съмняваше в това, — все пак щеше да се цели в главата за смъртоносен удар въпреки риска да пропусне първия път.

Видя как Крис лети през ливадата и едва се удържа в седлото. Видя как сър Гай се носи насреща му съвършено спокойно, приведен напред и подпрял копието върху сгънатия си лакът.

Е, помисли си Марек, все пак има някакъв шанс Крис да оцелее.

Крис не виждаше почти нищо. Докато се люшкаше бясно в седлото, той зърна за части от секундата само замъглени образи на тревата, трибуните и другия конник, летящ насреща. Не успя дори да прецени колко далече е Гай и колко време остава до сблъсъка. Чуваше гръмовния тропот на коня си, ритмичното му пръхтящо дишане. Подскачаше и се мъчеше да удържи копието. Всичко ставаше много по-бавно, отколкото бе очаквал. Имаше чувството, че язди този кон поне от един час.

В последния момент зърна съвсем отблизо как Гай връхлита с ужасяваща бързина, после копието подскочи в ръката му и жестоко го блъсна в ребрата. Същевременно усети остра болка в лявото рамо, ударът го килна настрани и той чу пращенето на строшено дърво.

Тълпата изрева.

Конят продължи да препуска до края на полето. Крис бе замаян. Какво ставаше? Рамото му пламтеше. Копието бе пречупено на две.

И все още беше в седлото.