Майкъл Крайтън - Фатален срок

Започна да му призлява.

Гаденето бързо се засилваше. Не искаше да повърне. Шлемът обхващаше прекалено плътно главата му. Щеше да се удави в него. Трябваше да го свали. Все още проснат по гръб, той посегна и сграбчи шлема с две ръце.

Задърпа го.

Шлемът не помръдваше. Защо? Закопчан ли беше? Или просто земята го подпираше?

Щеше да повърне. В проклетия шлем.

Господи!

Той трескаво се затъркаля по земята.

Марек отчаяно завъртя меча. Видя как Крис започва да се размърдва зад сър Гай. Би извикал, за да го спре, но не му достигаше дъх.

Замахна още веднъж и още веднъж.

Крис дърпаше шлема, мъчеше се да го свали. Гай все още бе на десет метра от него. Отстъпваше с танцова стъпка, забавляваше се, отбиваше ударите на Марек без затруднение.

Марек знаеше, че почти е достигнал предела на силите си. Замахваше все по-слабо. А Гай си оставаше силен, енергичен, пъргав. Само отстъпваше и отбиваше. Чакаше шанса си.

Пет метра.

Крис се бе превъртял по корем и опитваше да стане. Беше на четири крака. С провиснала глава. Раздаде се звук от повръщане.

Гай го чу, леко извърна глава да погледне…

Марек се хвърли напред, блъсна го с глава в гръдната броня и Гай залитна назад, препъна се в Крис и грохна по гръб.

Малегант бързо се претъркаля, но Марек скочи над него, настъпи дясната му ръка, за да задържи меча, после с другия крак притисна лявото рамо. Вдигна високо оръжието си, готов да го стовари.

Тълпата замлъкна.

Гай не помръдваше.

Марек бавно отпусна меча, сряза ремъците на шлема и го изтласка назад. Сега главата на Гай беше открита. Марек видя, че от лявото му ухо тече кръв.

Гай го изгледа с ненавист и плю.

Марек отново вдигна меча. Беше изпълнен с ярост, потта го изгаряше, ръцете му пламтяха, пред очите му всичко се обагряше в червено от гняв и изтощение. Напрегна пръсти, готов да замахне и да отсече главата на врага.

Гай видя това.

— Милост!

Изкрещя пронизително, за да го чуят всички.

— Моля за милост! — продължи той. — В името на Светата троица и Дева Мария! Милост! Милост!

Тълпата мълчеше. Чакаше.

Марек не знаеше какво да прави. В дъното на съзнанието му някакво гласче настояваше: Убий мръсника, иначе ще съжаляваш: Знаеше, че трябва да реши бързо — колкото по-дълго стоеше разкрачен над сър Гай, толкова по-сигурно бе, че ще загуби решителност.

Озърна се към тълпата край парапета. Хората не помръдваха; само зяпаха втренчено. Погледна трибуните, където лорд Оливър седеше сред дамите. Никакво движение. Лорд Оливър изглеждаше вкаменен. Марек погледна назад, към групичката пажове край парапета. Те също бяха застинали. После, с почти недоловимо движение, единият вдигна ръка към гърдите си и бързо завъртя китка: посечи го!

Добър съвет ти дава, каза си Марек.

И все пак се колебаеше. Над полето царуваше абсолютна тишина, нарушавана само от гърлените звуци на Крис. В крайна сметка именно те разколебаха Марек. Той отстъпи назад и протегна ръка да вдигне противника.

Сър Гай я пое и се изправи.

— В пъклото ще те пратя, копеле — изсъска той, после обърна гръб на Марек и се отдалечи.

Малкият поток лъкатушеше сред треви, мъх и диви цветя. Крис коленичи и натопи лице във водата. След миг вдигна глава и се разкашля. Озърна се към Марек, който стоеше до него и гледаше настрани.

— Писна ми — каза Крис. — Писна ми.

— Не се и съмнявам.

— Можеха да ме убият. И на това му викат спорт? Знаеш ли какво е? Рокерски дивотии, само че на коне. Тия хора са ненормални.

Той отново натопи лице във водата.

— Крис.

— Мразя да повръщам. Ужасно мразя.

— Крис.

— Какво? Сега пък какво? Да не речеш, че ще ми ръждяса бронята? Пет пари не давам, Андре.

— Не — отвърна Марек. — Исках само да ти кажа, че филцовата дреха отдолу ще набъбне и трудно ще свалиш доспехите.

— Тъй ли? Е, не ми пука. Ония пажове ще дойдат да ги свалят. — Крис седна на мекия мъх и се закашля. — Божичко, не мога да се отърва от проклетата миризма. Трябва ми баня или нещо такова.

Марек мълчаливо седна до него. Изчакваше го да си излее яда. Докато Крис говореше, ръцете му трепереха. Нека се наприказва, помисли Марек.

На полето под тях тренираха стрелци в кафяво-сиви униформи. Без да обръщат внимание на вълненията около турнира, те търпеливо стреляха по мишените, отдръпваха се и пак стреляха. Точно както твърдяха старинните текстове: английските стрелци бяха извънредно дисциплинирани и тренираха всеки ден.

— Тия хора са новата военна мощ — уточни Марек. — Сега те решават успеха на битките. Погледни ги.