Майкъл Крайтън - Фатален срок

Студентите кимнаха, но този път по-бавно.

— Сега вече не може да има въздействие на други фотони, защото имаме работа само с един фотон. И тъй, фотоните преминават един по един. Детекторите отбелязват къде падат фотоните. И след няколко часа получаваме горе-долу такъв резултат.

— Какво виждаме? Виждаме, че отделните фотони падат само на определени места, а други изобщо не докосват. Държат се точно по същия начин, както и в цялостен сноп светлина. Но нали са минавали един по един. Няма други фотони, които да ги отклоняват. И все пак нещо ги отклонява, защото създават обичайната интерферентна картина. Е, добре. Какво отклонява единичния фотон?

Тишина.

— Мистър Стърн?

Стърн поклати глава.

— Ако изчислим вероятностите…

— Хайде да не бягаме в математиката. Нека си останем с реалността. В края на краищата този експеримент е направен, с реални фотони, падащи върху реални детектори. И нещо реално ги е отклонило. Въпросът е: какво?

— Трябва да са други фотони — каза Стърн.

— Да — потвърди Гордън, — но къде са? Имаме детектори, а не засичаме други фотони. Къде са тогава?

— Признавам — въздъхна Стърн и вдигна ръце.

— Как тъй признаваш? — попита Крис. — Какво признаваш?

Гордън кимна на Стърн.

— Обяснете им.

— Според него интерференцията при единични фотони доказва, че реалността е нещо повече от онова, което виждаме в нашата вселена. Интерференцията е факт, но не виждаме причините й в нашата вселена. Следователно влиянието идва от фотони в други вселени. И това доказва, че има други вселени.

— Правилно — каза Гордън. — И тези вселени понякога взаимодействат с нашата.

— Съжалявам — каза Марек. — Ще обясните ли и това? Защо другите вселени ще взаимодействат с нашата?

— Такава е същността на мултивселената — отговори Гордън. — Не забравяйте, множеството вселени в мултивселената се делят непрестанно, което означава, че много от тях са твърде подобни на нашата. И именно подобните си взаимодействат. Всеки път, когато пускаме лъч светлина в нашата вселена, подобни лъчи се появяват в безброй подобни вселени и техните фотони взаимодействат с нашите, за да създадат интерферентната картина, която виждаме.

— И вие твърдите, че това е вярно?

— Абсолютно вярно. Експериментът е провеждан многократно.

Марек се навъси. Кейт гледаше масичката. Крис се чешеше по главата. Най-сетне Дейвид Стърн каза:

— Не са ли всички вселени като нашата?

— Не.

— А еднакво ли тече времето в тях?

— Не, не навсякъде.

— Следователно някои вселени съществуват в по-ранно време?

— Да. По-точно, тъй като броят им е безкраен, вселените съществуват във всички по-ранни времена.

Стърн се замисли за момент.

— И вие ни казвате, че ITC притежава технология за пътуване в тези други вселени.

— Да — потвърди Гордън. — Точно това ви казвам.

— Как?

— Създаваме връзка чрез пробиви в квантовата пяна.

— Имате предвид Уилъровата пяна? Пространствено-временни флуктуации на субатомарно ниво?

— Да.

— Но това е невъзможно.

Гордън се усмихна.

— Много скоро ще се убедите в противното.

— Ние ли? — попита Марек. — Какво искате да кажете?

— Мисля, че ме разбрахте — каза Гордън. — Професор Джонстън е в четиринайсети век. Искаме да се върнете там и да го намерите.

Всички мълчаха. Стюардесата натисна един бутон и прозорчетата се затвориха едновременно, закривайки слънчевата светлина. Тя обиколи салона, като сваляше облегалките на креслата и слагаше върху тях одеяла и чаршафи. До всяко кресло сложи чифт големи слушалки с меки уплътнения.

— Значи се връщаме в четиринайсети век? — каза най-сетне Крис Хюз. — Как?

— По-лесно ще бъде да ви го покажем — отвърна Гордън. Той подаде на всекиго малко целофаново пликче с хапчета. — В момента искам да изпиете това.

— Какво е? — попита Крис.

— Три вида успокоителни. После искам да легнете и да си сложите слушалките. Можете и да спите. Полетът е само десет часа, тъй че няма да научите много. Но поне ще свикнете с езика и произношението.

— Какъв език? — попита Крис, докато взимаше хапчетата.

— Староанглийски и средновековен френски.

— Аз ги знам — каза Марек.

— Едва ли познавате точното произношение. Сложете си слушалките.

— Но никой не знае точното произношение — обади се Марек и веднага млъкна.

— Скоро ще разберете, че ние го знаем.

Крис легна. Зави се с одеялото и надяна слушалките. Така поне не чуваше рева на двигателите.