Майкъл Крайтън - Фатален срок

Сега се движеха през челните отряди на Арно — пак рицари в брони, следвани от свитата си. Мъже и коне се изкачваха по стръмните калдъръмени улици, конете пръхтяха, каруците се хлъзгаха. Усещаше се, че тия рицари бързат; много от колите превозваха разглобени обсадни машини. Очевидно се канеха да започнат атаките, преди да е мръкнало.

Още бяха в селото, когато Марек зърна Крис и Кейт да яздят един до друг на уморени коне. Имаха стотина метра преднина и ту се виждаха, ту изчезваха зад завоите. Раймондо докосна ръката на Марек.

— Няма да се приближаваме повече.

В праха пред тях нечие знаме заплющя прекалено близо до муцуната на един кон. Конят изцвили, вдигна се на задни крака; оръдейни гюллета от прекатурената каруца се затъркаляха по надолнището. Марек бе чакал тъкмо такъв миг на суматоха и не пропусна да го използва. Пришпори коня, ала животното не помръдна. После видя, че старият рицар сръчно е хванал юздите.

— Приятелю мой — изрече спокойно Раймондо до него, — не ме принуждавай да те убия. Поне засега. — Той кимна към ръцете на Марек. — И прибери това глупаво ножче, преди да си се порязал.

Марек усети как лицето му пламна, но изпълни нареждането — прибра камата под дрехата си. Продължиха да яздят мълчаливо.

Иззад каменните къщи долетя крясък на птица, след това се повтори, потрети. При този звук Раймондо рязко завъртя глава; другият рицар стори същото. Явно не беше птица.

Двамата се ослушаха и скоро нейде отпред се раздаде нов крясък. Раймондо положи ръка върху меча си, но продължи да язди.

— Какво е това? — попита Марек.

— Не е твоя работа.

Повече не казаха нищо.

Войниците бяха заети и не им обръщаха внимание, като виждаха познатите цветове — зелено и черно. Най-сетне достигнаха върха на канарата и излязоха на открито поле. Отдясно се извисяваше замъкът. Отляво гората бе съвсем наблизо, а на север се разстилаше просторен полегат склон, обрасъл с трева.

Сред толкова много войници Марек не се тревожеше особено от факта, че минават само на петдесет метра от крепостния ров и портата на замъка. Крис и Кейт продължаваха да яздят на стотина метра пред тях, в челото на колоната.

Нападението започна с шеметна бързина. Петима конни рицари изскочиха от гората отляво, като надаваха бойни викове и въртяха мечовете над главите си. Понесоха се право към Марек и неговите пазачи. Това беше засада.

С див вой Раймондо и старият рицар изтеглиха оръжията си. Конете се въртяха; мечовете задрънкаха. Сам Арно препусна напред и яростно се включи в схватката. За момент престанаха да обръщат внимание на Марек.

В предния край на колоната друга група бе нападнала Кейт и Крис. Преди конниците да обкръжат двамата, Марек зърна черното перо на сър Гай. Марек пришпори коня си и препусна напред.

Видя как един рицар сграбчи яката на Крис и се помъчи да го смъкне от седлото; друг хвана за юздите коня на Кейт, който цвилеше и се дърпаше. Трети рицар посегна към коня на Крис, но той го накара да се изправи на задни крака; рицарят изпусна юздите, ала внезапно кървав поток оплиска Крис и той изкрещя от смайване. Загуби контрол над коня, който зацвили и препусна към гората, докато ездачът му се плъзгаше настрани по седлото, правейки немощни усилия да се задържи. След миг изчезна между дърветата.

Кейт все още се мъчеше да изтръгне юздите си от ръцете на рицаря. Наоколо бе настанал истински ад; хората на Арно крещяха, обикаляха, тичаха за оръжията си, замахваха с копия срещу връхлитащите рицари. Един намушка рицаря, който задържаше Кейт, и той изтърва юздите. Макар и без оръжие, Марек връхлетя в схватката, за да застане между Кейт и нападателя.

— Андре! — извика тя.

— Бягай! Бягай! — нареди той, после викна: — Малегант!

Сър Гай се обърна към него.

Марек незабавно изведе коня си от схватката и препусна право към Ла Рок. Другите рицари прекратиха боя и с тътен се понесоха през полето след него. На пътя малко по-долу Марек видя Раймондо и Арно да се сражават сред грамаден облак прах.

Кейт пришпори коня си към гората на север. Като се озърна в движение, тя видя как Марек мина по моста на Ла Рок, навлезе в замъка и изчезна от поглед. Рицарите го следваха. После тежката желязна решетка с грохот се спусна надолу. Подвижният мост започна да се издига.

Марек бе изчезнал. Крис бе изчезнал. Можеха да са мъртви и двамата. Но едно оставаше ясно. Тя все още беше на свобода.

Сега всичко зависеше от нея.

Обкръжена с войници от всички страни, през следващия половин час тя бавно се промъкваше през обоза на Арно, опитвайки да достигне гората на север. Войниците разпъваха голяма шатра в покрайнините на гората, срещу просторната равна ливада, която се издигаше постепенно към замъка.