Майкъл Крайтън - Фатален срок

— Знаете ли защо може да му е трябвала схема на манастир?

— Не, наистина нямам представа. Откровено казано, през последните седмици доктор Троб се държеше малко странно. Беше много потиснат, откакто жена му почина. Сигурен ли сте, че е манастир?

— Не, не съм. Не знам какво представлява. Искате ли да ви върнем чертежа?

— Ако нямате нищо против да го изпратите.

— Ами онази керамична плочка?

— Керамична плочка ли?

— У него имаше малка керамична плочка. Около три на три сантиметра с надпис ITC.

— А, добре. Няма нищо сериозно.

— Чудех се какво ли може да бъде.

— Какво може да бъде? Това е личен пропуск.

— Досега не бях виждал такъв личен пропуск.

— Образецът е нов. Използваме ги за влизане в охранявани помещения и тъй нататък.

— Да върнем ли и него?

— Ако няма да ви затрудни. Знаете ли какво, ще ви дам номера на нашата куриерска служба. Просто го напишете върху плика и ще получим пратката.

Докато оставяше слушалката, Джими Уонека си помисли: Дрън-дрън!

Малко по-късно Уонека позвъни на местния католически свещеник отец Гроган и му разказа за чертежа с надпис mon. ste. mere.

— Това би трябвало да е съкращение от името на манастир — отговори веднага свещеникът.

— Значи наистина е манастир?

— Да, несъмнено.

— Къде?

— Нямам представа. Името не е испанско. На френски „Sainte-mere“ означава „Света майка“, тоест Дева Мария. Може би в Луизиана.

— Как мога да го открия? — попита Уонека.

— Тук някъде имам списък на манастирите. Дай ми час-два да го изровя.

— Съжалявам, Джими. Не виждам никаква загадка.

Карлос Чавес беше заместник-началник на полицията в Галъп и скоро щеше да се пенсионира. Още, откакто постъпи на служба, Джими Уонека разчиташе на неговите съвети. Сега Чавес седеше с крака на бюрото и го гледаше твърде скептично.

— Е, това е положението — каза Уонека. — Прибрали са този тип съвсем побъркан нейде около каньона Корасон, но няма нито слънчеви изгаряния, нито обезводняване.

— Значи някой го е изоставил там. Роднини са го изхвърлили от колата.

— Не. Няма живи роднини.

— Добре, тогава сам е стигнал дотам.

— Никой не е видял кола.

— Какво означава „никой“?

— Хората, които са го прибрали.

Чавес въздъхна.

— Отиде ли лично да потърсиш кола около Корасон?

Уонека се поколеба.

— Не.

— Значи си им повярвал на честна дума?

— Да, май така излиза.

— Така излиза, а? Значи колата може все още да е там.

— Може би. Да.

— Добре. Какво направи след това?

— Обадих се на неговата компания, ITC.

— И какво ти казаха?

— Че бил потиснат, защото жена му починала.

— Логично.

— Не съм сигурен — каза Уонека. — Защото позвъних в сградата, където е живял Троб. Разговарях с домоуправителя. Жената на Троб е починала преди година.

— Значи е станало около годишнината от нейната смърт, нали? Обикновено точно тогава се случват неприятностите, Джими.

— Мисля, че би трябвало да ида и да поговоря с хората от Ай Ти Си.

— Защо? Те са на четиристотин километра от мястото, където го намериха.

— Знам, но…

— Но какво? Колко често намираме някой закъсал турист из резерватите? Три-четири пъти годишно, нали? И в половината случаи ги откриваме мъртви, прав ли съм? Или умират след няколко дни.

— Да.

— И винаги откриваме една от двете причини. Или са млади смотаняци от Седона, които идват да общуват с пустинните духове и закъсват нейде с повредена кола, или пък страдат от депресия. Едното или другото. А този тип е бил потиснат.

— Така казват…

— Защото жена му починала. Хей, звучи ми съвсем логично. — Карлос въздъхна. — Едни изпадат в криза, други подскачат от радост.

— Но има неизяснени въпроси — настоя Уонека. — Някакъв чертеж и керамична плочка.

— Джими, винаги има неизяснени въпроси. — Чавес го изгледа с присвити очи. — Какво става? Да не се мъчиш да впечатлиш онази хубава докторка?

— Коя докторка?

— Знаеш за коя говоря.

— Не, по дяволите! Тя си мисли, че в цялата работа няма нищо нередно.

— Права е. Зарежи.

— Но…

Карлос Чавес поклати глава.

— Джими, послушай ме. Зарежи тази история.

— Добре.

— Говоря сериозно.

— Добре — повтори Уонека. — Добре, ще я зарежа.

На следващия ден един полицай от Шипрок задържа група тринайсетгодишни хлапета, каращи кола с номера от Ню Мексико. В жабката имаше документи на името на Джоузеф Троб. Хлапетата казаха, че открили колата изоставена, с ключове на таблото, близо до пътя отвъд каньона Корасон. Бяха пили и седалките лепнеха от разляна бира.