Майкъл Крайтън - Фатален срок

— Тъй е, милорд. Чираците на магистър Едуардус.

А! — Арно ги огледа от всички страни. — Защо са мокри?

— Измъкнахме ги от реката, милорд — каза Раймондо. — Бяха в мелницата и избягаха в последния момент.

— О, така ли? — Отегчението на Арно се изпари. В очите му заблестя интерес. — Кажете ми, моля, как унищожихте мелницата?

Крис се изкашля.

— Милорд, изобщо не бяхме ние.

— О? — Арно се навъси. Погледна другия рицар. — Що за реч е туй? Нищо не проумявам.

— Милорд, те са от Ирландия или може би от Хебридите.

— О? Значи не са англичани? Туй поне е в тяхна полза. — Той ги обиколи, после се втренчи в лицата им. — Разбирате ли ме?

— Тъй е, милорд — отговори Крис. Този път го разбраха.

— Англичани ли сте?

— Не, милорд.

— Воистина не приличате на англичани. Прекомерно сте кротки и миролюбиви. — Арно погледна Кейт. — Този е нежен като млада девойка. А пък този… — Той стисна бицепса на Крис. — Богослов или писар. Явно не е англичанин. — Арно поклати глава и носът му потрепна. — Защото англичаните са диваци — високо изрече той и гласът му отекна в задимената църква. — Съгласни ли сте?

— Съгласни сме, милорд — каза Крис.

— Англичаните не познават друг начин на живот, освен размирици и безконечни вражди. Непрестанно убиват кралете си; такъв е дивашкият им обичай. Нашите нормански братя ги покориха и се опитаха да насадят у тях цивилизовани нрави, ала, естествено, се провалиха. Варварството е вкоренено твърде дълбоко в саксонската кръв. Англичаните дирят наслада чрез унищожение, гибел и изтезания. Недоволни от схватките помежду си на своя окаян мразовит остров, те водят армиите си тук, на тая мирна и плодородна земя, за да съсипват кротките люде. Съгласни ли сте?

Кейт кимна и се поклони.

— Така и трябва — продължи Арно. — Жестокостта им е ненадмината. Знаете ли за предишния им крал, Едуард Втори? Знаете ли как решиха да го умъртвят с нажежено желязо? Да сторят туй на един крал! Нищо чудно, че към нашата страна проявяват още по-голяма диващина.

Той закрачи напред-назад. После пак се обърна към тях.

— Ами човекът, който пое подир него властта, Хю Деспенсър? Според английските нрави не след дълго и той трябваше да погине. Знаете ли как го убиха? Вързаха го за стълба на един площад, отсякоха му интимните части и ги изгориха пред него. И то преди да го обезглавят! Що ще речете? Charmant.

Той отново ги погледна в търсене на съгласие. Те пак кимнаха.

— А сегашният крал Едуард Трети научи един урок от предшествениците си — че не води ли постоянна война, рискува да загине от ръцете на собствените си поданици. Поради туй заедно с незаконния си син, Уелския принц, пренася своите варварски обичаи във Франция — страна, що не бе виждала дивашка война, докато не връхлетяха на наша земя техните конни орди да избиват мирните ни селяни, да изнасилват жените ни, да избиват добитъка, да съсипват реколтата, да унищожават градовете и занаятите ни. И за какво? За да бъде насочен към чужди страни техният кръвожаден английски дух. За да грабят богатства от една по-достойна държава. За да може всяка английска дама да сервира на гостите си във френски чинии. За да претендират, че са доблестни рицари, докато всъщност единствената им доблест е да посичат невинни деца.

Арно прекъсна речта си и ги стрелна с неспокоен, подозрителен поглед.

— И поради туй — добави той — не мога да разбера защо се присъединихте към онази английска свиня Оливър.

Крис бързо отвърна:

— Не е вярно, милорд.

— Аз не съм търпелив човек. Кажи правдата: вие подпомагате Оливър, понеже господарят ви е на негова служба.

— Не, милорд. Магистърът е задържан против своята воля.

— Задържан… против… — Арно раздразнено вдигна ръце. Кой ще ми обясни що говорят тия удавени негодяи?

Красивият рицар пристъпи към тях.

— Аз владея добре английски. — Той се обърна към Крис. Рекни го пак.

Крис помълча и се замисли.

— Магистър Едуардус…

— Да…

— … е затворник.

— За-твор-ник! — Красивият рицар се навъси с недоумение. После повтори с английски акцент: — За-туор-нийк?

Крис имаше чувството, че рицарят не е чак толкова добре с английския, колкото си мисли. Реши отново да опита латинския си, макар да знаеше, че е оскъден и архаичен.

— Est in carcere… captus… heri captus est de coenobio sanctae Marine.

Надяваше се това да означава: „Беше заловен вчера в «Света майка».“

Рицарят вдигна вежди.

— Invited (Против волята си?)

— Тъй е, милорд.

Арно бързо се завъртя и втренчи поглед в лицата им. После изрече с глух, заплашителен глас: