От своя страна, Кабрило се съгласи да не му пръска черепа…
Леко почукване на вратата го върна в настоящето. Интересът на репортерите към експлозията и отвличането на Рудолф Исфординг отдавна беше преминал, а и Хуан съвсем не приличаше на тъмнокосия черноок мустакат испанец, за какъвто се представи, когато нае тайната квартира, затова спокойно стана и отвори вратата.
— Здравей, моряче. Помниш ли ме?
Тори беше вдигнала косата си на кок, което подчертаваше извивката на дългата й шия. Сините й очи улавяха отблясъците на огъня в камината. Носеше свободен сив костюм и бяла блуза, разкопчана достатъчно, за да привлече вниманието му. Устните й бяха леко намазани с гланц и разтворени в неуверена усмивка.
— Мислех, че никога вече няма да те видя — каза Кабрило.
Тя беше изчезнала, без да се сбогува, веднага след като „Орегон“ хвърли котва във Владивосток.
Усмивката й леко помръкна.
— Намали да ме поканиш да вляза?
— О, заповядай!
Той й наля питие и нарочно седна срещу нея, вместо да се настанят заедно на дивана срещу камината.
— И аз не мислех, че ще ме видиш отново — започна тя, — но Макс ми се обади в Лондон и разсея някои от предварително съставените ми представи за теб. За мен ти беше екстравагантен морски капитан с весела дружина авантюристи и момиче във всяко пристанище. Осъзнах, че не искам да съм поредната резка на колана на сабята ти, така че вместо да страдам, че отново съм се влюбила в неподходящ мъж, реших да се върна у дома и да си спестя сърдечните мъки. А после ми се обади Макс. Каза, че нямаш момиче на всяко пристанище и че всъщност през всичките години, откакто те познава, не те е виждал дори да излизаш с жена. Вдовец си, съпругата ти е била убита от пиян шофьор. Нямаш нито една нейна снимка и си му казал за нея една нощ преди години. И че след смъртта й си се отказал от всякакви връзки.
Хуан отвори уста да каже нещо, но Тори не му позволи: наведе се напред и сложи изящния си пръст на устните му.
— Каза и че откакто съм заминала, си станал непоносим, точно затова ми се обаждал. Изглежда, мисли, че ме харесваш. Сигурен е, че аз те харесвам. И ето ме тук. Какво мислиш? Спомни си какво ми каза. Само големият риск може да донесе голяма награда.
— Единствено Макс знае, че съм бил женен, а и не му казах цялата истина — тихо отговори Кабрило. — Тя наистина беше убита от пиян шофьор, но пропуснах да спомена, че пияният шофьор беше тя. Случи се преди десет, не, единадесет години. Вече два пъти беше ходила на лечение, но нямаше резултат. Не знаех, че отново е започнала да пие. Когато онази нощ видях ченгето пред вратата си, веднага разбрах какво е станало.
— Съжалявам. — Тори сложи ръка на гърдите му. — И все още я обичаш.
Той я погледна в очите.
— Все още съм ядосан.
Мълчанието продължи няколко секунди.
— Не се сърдиш на нея, нали? Обвиняваш себе си.
— Че кой друг?
— Нея например. — Тя си свали сакото. — Виж какво, Хуан. Макс каза, че вече имаш нова мисия. От „Лойдс“ ми дадоха само една седмица отпуск. Не те карам да зарежеш всичко и да се ожениш за мен. Не искам дори да ме обичаш. Моля те само поне веднъж да престанеш да поемаш вината за всичко лошо на света и да си позволиш да се порадваш на доброто. Кога за последен път си бил с жена?
Прямотата на въпроса й събуди дълбоко потиснати желания и бариерата, която от години издигаше около себе си, рухна във вихрушка от чувства. Ръката му се уви около тила й, пръстите му се вплетоха в косите й.
— Откакто…
— Не мислиш ли, че е крайно време? — попита Тори и го целуна.
Кабрило я вдигна на ръце и я понесе към спалнята. Сърцето му биеше като обезумяло.
— Не е крайно време — прошепна в ухото й. — Просто чаках подходящия човек. Но трябва да те предупредя, че съм забравил някои неща.
— Не се тревожи. Ще ти ги припомня. — Тя се засмя гърлено. — Може би дори ще добавим известни подобрения.
© 2005 Клайв Къслър
© 2005 Джак Дю Брул
© 2007 Юлия Чернева, превод от английски
Clive Cussler, Jack Du Brul
Dark Watch, 2005
Сканиране: ultimat, 2009
Разпознаване и редакция: Ti6anko, 2009
Издание:
Клайв Къслър, Джак Дю Брул. Досиетата „Орегон“
ИК „Бард“, 2007
Редактор: Иван Тотоманов
Художествено оформление на корица: „Megachrom“
ISBN 978-954-585-832-1
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14805]
Последна редакция: 2010-01-03 21:00:00
Какво? Не. Боже мой! (нем.). — Б.пр.
Индийски тестени закуски с плънка от зеленчуци и подправки. — Б.пр.
Читать дальше