Клайв Къслър: Досиетата „Орегон“

А в следващия миг от „Орегон“ се чу характерният пукот на четиридесетмилиметровото оръдие. Пет куршума прелетяха високо над Еди и улучиха хеликоптера. Когато прахът се слегна, Еди видя, че кабината е разрушена. От разбития плексиглас излизаха пламъци, земята бе осеяна със строшена електроника.

Той погледна през рамо към кораба и видя, че някой тича към него. Нямаше начин да сбърка непогрешимия силует на Хуан Кабрило.

Паулус безцеремонно застреля заложника веднага щом разбра, че хеликоптерът е унищожен, и побягна надолу по хълма. Вероятно мислеше, че ще стигне до влекача и ще сключи някаква сделка, или може би го направи, без да мисли, просто от паника.

Еди хукна след Хуан, остави на гравитацията да върши работата, която краката му вече не можеха. На тридесет метра от брега Зенг изведнъж спря и вдигна калашника до рамото си. Трепереше толкова силно, че едва виждаше през мерника. Натисна спусъка, но оръжието изстреля само един куршум. Паулус чу изстрела, обърна се за миг, после отново побягна. Зенг провери автомата. По време на преследването извитият като банан пълнител почти се беше откачил. Еди го намести, зареди оръжието и обсипа бягащия южноафриканец с куршуми.

От прасеца на Паулус бликна кръв и той се олюля и падна. Докато бавно се изправяше, Еди стигна до него и го блъсна. Макар и ранен, Паулус беше едър мъж, свикнал с трудния живот в мините, и не падна.

— Ще те смачкам, маймуно жълта — със стиснати зъби изръмжа той.

— Сериозно? — Еди се възползва от объркването му от американския му акцент и замахна с автомата към главата му. Паулус се наведе навреме, но Еди успя да го ритне в коляното.

Южноафриканецът пое удара, без да трепне, уви ръце около гърдите му и стисна силно като менгеме. Еди го удари с чело в носа, но това сякаш само удвои силата на южноафриканеца. Еди го удари отново и този път Паулус изрева от болка и отслаби хватката. Еди измъкна едната си ръка, хвана го за ухото и яростно дръпна. Паулус го пусна. Еди го ритна. Докато падаше, южноафриканецът протегна ръце и сграбчи ризата му. Еди падна върху него. Тежестта му би трябвало да изкара въздуха на Паулус, но не стана така, защото паднаха на меко, не, в нещо дори течно. Еди имаше чувството, че тупна върху водно легло. Ужасен, той осъзна, че са паднали в басейн с живак.

Преди Паулус да се съвземе, Еди заби коляно в слабините му и натисна главата му под повърхността. Миньорът неволно пое дъх от болка и напълни устата си с отровния течен метал. Загърчи се конвулсивно, но Еди не го пусна. Паулус все пак успя да измъкне главата си, закашля се и изплю големи сребристи мехури живак, но Еди отново го прикова с тежестта на тялото си и го бутна долу. След минута южноафриканецът престана да се съпротивлява. Когато Еди най-после стана, трупът се издигна на повърхността. Устата и ноздрите на Паулус представляваха малки искрящи петна от живак.

— Това определено е в списъка ми с десетте най-гадни начина да умреш — каза Хуан и сложи ръка на рамото му.

— За малко си помислих, че ще трябва сам да изтрепя всичките главорези — задъхано отвърна Еди.

Кабрило му помогна да стане.

— И да ни отнемеш дяла от славата? — Кимна към мъртвеца. — Това Антон Савич ли е?

— Не. Някакъв южноафриканец, нает да надзирава този кошмар. Ян Паулус.

— Имаш ли представа къде е Савич?

— За последен път го видях на кораба на брега. Паулус беше взел пилота му за заложник, затова мисля, че е мъртъв.

— По дяволите!

— Защо? Спести ни труда да го убиваме.

— Той беше посредникът — каза Кабрило.

— Посредник ли? Какъв посредник?

— Човекът, който купува крадени стоки от крадец — обясни Хуан. — Докато не е официално анализирано и щамповано от официален монетен двор, златото няма стойност. Никой търговец няма да го докосне. Савич сигурно го е знаел, преди да пристъпи към изпълнението на плана си, и това означава, че е уредил някой да го купи от него. Човек, който може да удостовери автентичността на златото и да го пусне в системата.

Трябва да е някоя важна клечка, за да може да го направи, голям банкер със сериозни връзки.

— Съжалявам, шефе, но нямам представа кой е.

— Не се тревожи. Ще го намерим това алчно копеле.

Линкълн се обади по предавателя:

— Брегът е обезопасен, шефе. Руснаците разбраха какво им се пише и се предадоха в замяна за транспортиране.

— Време е да се махаме оттук — каза Хуан и се огледа. Стотици китайски работници сякаш се материализираха от земята. Бяха се крили между скалите и сега, след като престрелката беше спряла и влекачът бе преполовил залива, излизаха. — Всички.