Стела Камерън - Омагьосана

— Стига вече — сопна се Струан. — Нека се върнем към по-неотложния въпрос.

— А Арън стана ли добър съпруг на Грейс и възхитителен баща на дъщеричката им?

— Той е баща само от няколко седмици. Но щом питаш, да. Да, радвам се на Арън и Грейс не по-малко от теб. Обаче не виждам какво общо има това с идиотщината, която ни навлече. Дуел, за Бога! Дуел!

Кейлъм надникна през зацапаното със сажди прозорче към безразборно скупчените ниски сгради покрай пътя. Тук, в Ийст Енд, улиците през нощта бяха не по-малко оживени, отколкото в западната част на града, но едва ли можеше да се говори за някаква прилика между важните особи, които се мотаеха по Хановър Скуеър, и тукашното опърпано стълпотворение.

— Не съжалявам, че отидох на „Пал Мал“ тази сутрин — рече Кейлъм, сякаш мислеше на глас. — И пак бих го сторил.

— Поне да ми беше споменал за намеренията си! Лично аз щях да намеря начин да те спра.

Кейлъм не си направи труда да спори, че никой не би могъл да го спре.

— Лейди Филипа е красива.

Струан барабанеше с пръсти по коляното си.

— Май имаше някаква мъдрост, че красотата е нещо субективно. Въобще не трябваше да ходиш там.

Като се изключи дуелът, срещата му сутринта бе оставила Кейлъм по-разтърсен, отколкото би могъл да си представи.

— Тя въобще не харесва този човек — отбеляза той.

Презрителното изсумтяване на Струан бе единственият отговор.

— Дори мисля, че го мрази.

Още едно изсумтяване.

— Той се нуждае от нея. Без онази сигурност, която зестрата й би донесла на деловите му начинания, състоянието му в крайна сметка ще се стопи.

— Това няма никакво значение нито за мен, нито пък за теб.

— Но за мен би могло да означава много — рязко рече Кейлъм. — Очевидно дамата не мрази мен.

Струан моментално вдигна лице.

— Накъде биеш?

Накъде биеше, наистина? Че би могъл и ще заеме мястото на Франчът при лейди Филипа?

— Просто размишлявах на глас — най-сетне отвърна той. Франчът се нуждаеше от лейди Филипа; той не я желаеше, поне в това Кейлъм бе сигурен. Възможността да отнеме онова, от което този мъж имаше нужда, му се стори доста примамлива.

— Трябва да намеря начин да те откажа от тази глупост — рече Струан.

Кейлъм почти не чу думите на приятеля си. Дали би могъл да падне дотам, че да използва лейди Филипа Чонси? Заради удоволствието да придобие надмощие над Франчът? И то голямо надмощие?

— Ама че работа! Часът и мястото на смъртта ти вече са уговорени, а ние сме хукнали да ти търсим така наречените свидетели — каза Струан. — Не мога да повярвам, че ме изнуди да се включа в тая откачена история.

— Не съм те изнудил. Казах ти, че тръгвам. Ти не искаше да ме пуснеш да ида сам. Позволих ти да дойдеш, и ето те тук, за мое най-голямо неудобство.

Струан се намръщи.

— Още колко трябва да пътуваме?

— Пристигаме съвсем скоро. Надявам се, че съм пресметнал дните правилно.

— Аз пък се надявам да не си — измърмори Струан. — Все още не е прекалено късно да обърнем каретата.

Кейлъм се замисли, после рече:

— Още когато е започнала цялата история, е било вече прекалено късно. А тя е започнала дори преди да се родиш ти.

— Да можеше просто да зарежеш тая работа, Кейлъм. Всичко, като че ли съвпада, но не можеш да вярваш на историите, които са ти разправяли.

— И така да е — отвърна Кейлъм. — Но все пак им вярвам. А когато и самият ти ги чуеш, няма да можеш така прибързано да ги отхвърлиш.

— Ще видим — каза Струан. — Готов ли си най-сетне да ми кажеш какво се случи между теб и онази жена, Хорвил, снощи на бала?

— Уайтчапъл Хай Стрийт е пред нас. — Кейлъм не искаше да се замисля за предложението на лейди Хорвил.

— Дявол да те вземе, Кейлъм, какво потайно куче си! Първо прекарваш години наред да събираш всичката тази информация за така наречения ти произход…

— Това е истинският ми произход.

— Може би. После хукваш, Бог знае накъде, за да преследваш панаирите и пътуващите артисти. По дяволите, човече, как очакваш да приема насериозно приказките на някакви си заклинатели?

— Те не са заклинатели. Правят талисмани и… магии — довърши той под носа си.

— Именно. Заклинатели. Виж какво, мой човек, очевидно се палиш по всяка история, на която ти се ще да вярваш. На тези шарлатани това им е работата, да угаждат на отчаяните балами.

Свил юмруци върху коленете си, Кейлъм прикова вниманието си изцяло върху Струан.

— Върви по дяволите! — яростно извика той. — Дължа живота си на семейство Стоунхейвън, но ти нямаш право да ме изкарваш глупак.