Стела Камерън - Омагьосана

Струан завъртя цилиндъра върху бастунчето си и повдигна вежди.

— В такъв случай сигурно ще се надпреварват коя по-напред да ни вземе мярка.

Кейлъм се ухили и нахлупи цилиндъра си ниско над очите.

— Абсолютно прав си, стари ми приятелю. Някои неща са очевидни. Но аз смирено ще се оставя в ръцете на благодарната победителка.

Той пъргаво отбягна закачливото замахване на Струан и се приближи към позлатената врата, за да почука.

— Само гледай — рече той. — Още отсега се карат коя ще се справи най-добре с удивителните изисквания, наложени от размерите ми, да не говорим пък за качеството на материите, които се полагат на конте като мен.

— Ще продължим този…

Струан не довърши изречението си, а остана с отворена уста, зазяпал се в големите кафяви очи на една мургава красавица, която стана от стола си и се приближи към прозореца.

— Мили Боже! — промълви той. — Какво екзотично създание!

Кейлъм отново почука.

— Само я погледни, Кейлъм!

Тъмнокосата жена притисна към стъклото изящната си ръка с дълги пръсти. С другата си ръка тя притискаше черното си кадифено наметало плътно около себе си, като не преставаше да се взира в Струан. Кейлъм преглътна и каза:

— Не забравяй, че сме дошли по работа.

— Наистина — рече Струан, сякаш останал без дъх. — Какъв късмет, че работата ни включва и простичкото удоволствие пътьом да се наслаждаваме на гледката.

— Гледай — каза Кейлъм, докато и самият той правеше точно това. — Но не си и помисляй да правиш нещо повече. На такова място не бива да се помайваш по друга причина, освен тази, която ни е довела.

Струан въобще не го слушаше.

— Кейлъм, искам да се запозная с нея.

— Да се запознаеш? — невярващо повтори Кейлъм. — Човек не се запознава с жени като нея. Тя е…

— Не го казвай. Никога не съм виждал подобно лице. Та тя е като произведение на изкуството!

Най-сетне вратата се отвори и Кейлъм едва се сдържа да не поблагодари гласно. Той безцеремонно прихвана Струан под лакътя и го издърпа напред, за да се срещнат с удивителната госпожа Лъшботам.

— Добър вечер, мадам — каза Кейлъм, като се поклони и дръпна Струан да стори същото. — Може би помните, че се отбих при вас преди две седмици?

Жената не отговори и той бавно вдигна поглед чак до хлътналите й, плътно напудрени, бузи, тъмно боядисаните вежди и луничавия нос, който се извисяваше над главата му поне на няколко сантиметра. Госпожа Лъшботам беше висока най-малко два метра. Раменете й бяха тесни, гърдите — плоски, а и, като че ли изобщо нямаше бедра. Носеше черна копринена рокля със строга кройка, но гарнирана с изобилие от тежки дантели. Същата дантела бе прикрепена и като мантия за черния костен гребен, забучен на върха на главата в черната й коса.

Най-сетне тя просъска:

— Дошли сте за проба?

Кейлъм се опита да превърне смеха си в покашляне.

— Да — бързо рече Струан. — За проба.

— Не — намеси се Кейлъм също толкова бързо, като свирепо изгледа приятеля си. — Не, благодаря, госпожо Лъшботам. За лош късмет, точно тази вечер нямаме време да се възползваме от услугите на, ъ-ъ, на вашия талантлив персонал. Не ме ли помните? Бях тук през януари, а после и преди две седмици. При последната ни среща ме уведомихте, че вашите наематели трябва да се върнат горе-долу по това време. Е, върнаха ли се?

— Може би — гласът й звучеше като свистене на вятър в комин.

— Как се казва тя? — попита внезапно Струан, като влезе в къщата и издърпа и Кейлъм със себе си.

— Нали ти казах — Кейлъм вече започваше да се ядосва. — Госпожа Лъшботам.

Въпросната дама бе отстъпила навътре и бе скръстила ръце.

— Не, не — обади се Струан и Кейлъм забеляза, че приятелят му не гледа госпожа Лъшботам. — Тя как се казва?

Момичето, за което говореше Струан плавно премина по дебелия килим, изпъстрен с огромни розови рози и решетки от зелени листа.

— Майлоу и Миранда — заяви Кейлъм, вече сериозно обезпокоен от напрегнатото изражение в тъмните очи и по изпитите черти на Струан. — Госпожо Лъшботам, да разбирам ли, че те са у дома?

— Защо сам не се качите да проверите? — каза му тя. — Последният етаж. Сигурно помните пътя.

— Да, да. Благодаря. Ела, Струан. Става късно.

Той тръгна нагоре по стълбите, но усети, че Струан не го последва.

— Хайде, човече — нетърпеливо рече той. — Тази нощ имаме да свършим много работа.

— Ммм.

— Имаме работа — повтори Кейлъм на висок глас.

— Явно ви харесва това, което виждате — каза на Струан госпожа Лъшботам с дълбоко задоволство. — Елла не е от работничките ми.