Стела Камерън - Омагьосана

Жената до Кейлъм в този миг сграбчи пениса му, и той едва не загуби контрол. Блъсна я по-силно, отколкото възнамеряваше, но грубостта му, изглежда, само я разпали повече. Гледката към сношаващите се тела на пода бе скрита от голите й гърди, направо притиснати към лицето му, а когато той се опита да я изблъска встрани, момичето успя да вмъкне ръка в панталоните му.

Следващото му блъсване я изпрати на земята до дивана, но вместо да се ядоса, тя показа само още по-разпалена сексуална ярост. Като се отказа от него, тя се примъкна до един диван наблизо, на който седеше един от мъжете, присъствали и на бала у Естерхази, заедно с някакво пищно облечено създание, което опипваше чатала му и едновременно с това жадно поглъщаше с поглед представлението на пода. Жената, която бе оставила Кейлъм, сега издърпа нагоре брокатените поли на възбудената жена, при което разкри белите й пълни бедра, голи над дантелените чорапи. Когато втората жена се престори, че се опитва да се прикрие, проститутката издърпа надолу обшития с мъниста корсаж на роклята й.

Вместо да се възпротиви, дамата се люшна напред и силно изпищя, докато дърпаше дрехите на русата красавица.

— Мили Боже, Струан — успя да възкликне Кейлъм. — Никога не съм виждал подобно нещо!

— Онова красиво момиче е някъде тук — отвърна Струан. — Искам да я отведа от това място.

— Не ставай глупак!

Разнесоха се нови викове на въодушевление, когато един великолепен младеж, все още почти юноша, бе представен пред очите на публиката. Жените, които бяха започнали представлението, сега бързо приготвиха момчето, като го разсъблякоха и го галеха, докато той се възбуди и на свой ред се нахвърли върху тях. Но те все му избягваха. Тогава, без предупреждение, една разчорлена зрителка — очевадно вече изгубила всякакво чувство за мярка — се излегна пред него на килима и протегна умоляващо ръце, докато момчето не я облада.

Безумните крясъци от удоволствие съвсем обтегнаха нервите на Кейлъм и той се изправи.

— Това е по-грозно, отколкото мога да понеса — каза той на Струан, който също така бързо стана от мястото си. — Предпочитам да чакам моите заклинатели на улицата.

Струан кимна, но продължи да наблюдава стаята.

— Забрави я — настоя Кейлъм. — Всичко това е просто представление, не разбираш ли? И тя е една от тях. Част от всичко това. Лъжлива девственица, с която само парадират заради още някоя пошла сцена. Тези хора са от един дол дренки. Ако не греша, всички редовно идват на тези оргии. Тук всичко е предварително планирано. Гостите очакваха да се включат.

Кейлъм се извърна, но Струан хвана ръката му.

— Не — промълви той. — Не, тя не бива да остава тук.

Кейлъм проследи загрижения поглед на Струан. Водена от госпожа Лъшботам, Елла, все още облечена в черното кадифено наметало и със завързани очи, колебливо влезе в стаята. Сякаш леден вятър повя въздуха и гърченето на пода постепенно замря. Участниците в оргията бавно се отделиха един от друг и като започнаха да пооправят облеклото си или това, което бе останало от него, се отдръпнаха от мястото в центъра на кръга.

— Надяваме се, че сте харесали нашето малко забавление — рече госпожа Лъшботам, а лишената й от устни уста се разтегна в нещо, което трябваше да представлява усмивка. — А сега ви предлагам нещо много специално, преди да ви изпратя да си лягате. Някои от вас вече очакват този момент. Нямах намерение това да се случи тази вечер, но… — тя погледна право към Струан. — Наистина вярвам, че е крайно време да започнем с наддаването.

— Наддаване? — повтори Струан под носа си. — За Бога, та тя смята да продаде момичето на търг!

— Сигурно разбирате, че в никакъв случай не ми е приятно да се разделя с моето най-голямо съкровище. Но пък времената са трудни и се налага да съм практична. Моля тези от вас, които се интересуват, да напишат размера на интереса си, и то в подробности, на своите визитни картички и да ги оставят в кристалната купа, която се намира до входната врата.

Отново настана пълна тишина.

— Елла — рече госпожа Лъшботам, като махна превръзката от очите на момичето, — време е да свалиш наметалото.

Златистото лице на момичето, с големите й очи с форма на бадем, сега видимо пребледня. Тя притисна наметалото още по-плътно към себе си.

— Елла е девица — обяви госпожа Лъшботам с ясно доловима наслада в гласа. — Цяло съкровище! Съблечи наметалото си, дете.

Момичето се поколеба още миг, после разтвори кадифеното наметало и го остави да се свлече от раменете й.