Стела Камерън - Омагьосана

— Не — приглушено рече Струан. После тръгна към момичето така, сякаш бе риба, хванала се на въдицата й. — Елла? Какво изящно име! Отива ти.

— Както казах — продължи госпожа Лъшботам. — Елла е необикновено съкровище, което ми бе поверено.

Кейлъм поклати глава с безсилно раздразнение. Струан си беше чист идеалист. Именно идеализмът му го бе привлякъл в лоното на църквата, макар и само за кратко време.

— Може ли… — Струан не откъсваше очи от младата жена. — Бих ли могъл да поговоря с теб?

— Тя не говори с никого — заяви госпожа Лъшботам. — Дължи безопасността си, дори живота си, на мен. Но това не ви засяга. Тя не говори с никого.

Интересът на Кейлъм бе събуден.

— Хайде, хайде, мадам. Няма нищо лошо в тайнствеността, но съм сигурен, че тук няма нищо по-особено от… — той хвърли един поглед към Струан — от едно прелестно създание, което се нарежда сред най-доходоносните ви открития?

— Не!

Заявлението на госпожа Лъшботам накара Струан, който тъкмо бе пристъпил войнствено към Кейлъм, да се закове на място.

— Елла е девица — каза госпожа Лъшботам. — И ще остане такава, докато… докато получа най-доброто предложение за нея. Но дотогава тя е под мое покровителство.

Кейлъм почувства дълбоко отвращение. Старата вещица си бе намерила съкровище и смяташе да го продаде на този, който предложи най-висока цена.

— Струан — предупредително каза той, прочел мислите на приятеля си, — тази нощ е пълна със странни приключения. Нека не избързваме и да обмислим какво биха могли да означават. По-късно. Засега идваш с мен.

Госпожа Лъшботам щракна с пръсти към Елла и момичето плавно се отдалечи от тях, за да влезе през една двукрила врата в стая, от която долиташе женски смях и боботене на мъжки гласове.

— Ще дойда при теб по-късно — каза Струан.

— Чудесна идея — обади се госпожа Лъшботам. — Вие се качете, господин Инес. Приятелят ви ще остане в добри ръце тук, долу.

— Струан — натърти Кейлъм, но не пропусна да забележи, че съдържателката го помнеше достатъчно добре от предишното му посещение, за да помни даже и името му. — Трябваш ми за този… разговор.

— Те още не са се върнали — рече госпожа Лъшботам, а хлътналите й гърди се издигнаха при една въздишка. — Нищо не ви пречи да почакате тук заедно с приятеля си.

Вече съвсем вбесен, Кейлъм отиде до Струан.

— Но нали ми казахте, че са горе, мадам.

— Казах ви да проверите дали са там.

— Но сте знаела, че ги няма.

Тя се намръщи, при което сключи тъмните си вежди над много светлите си, дълбоко разположени, очи.

— Какво правят онези двамата, не е моя работа. Плащат си наема редовно и не ми създават проблеми. Това е, което имам да кажа по въпроса. — Като че ли тя се позамисли, после добави: — Останете или си вървете. За мен няма значение. Но ще ви кажа, че ще се върнат до час. Ако искате, върнете се тогава.

Струан продължаваше да зяпа към вратата, през която бе изчезнала Елла.

— Ще почакаме, благодаря ви — рече той с кратък, строг поглед към Кейлъм. — Ела. Какво ще ни стане, ако прекараме един час в приятната компания на опитните шивачки на госпожа Лъшботам? Намирам, че прекалено дълго време съм бил лишен от малко стимулиране.

— Е — обади се госпожа Лъшботам поверително, — ако ви трябва стимулиране, господа, тогава на всяка цена бъдете мои гости. Мисля, че ще оцените изключително високо качеството на онова, което предлагаме. — Тя се съсредоточи върху Струан. — А колкото до вас, може да ви се представи една наистина интригуваща възможност.

Кейлъм искаше да поспори още малко, но откри, че изпитва нещо повече от слабо любопитство към онова, което се криеше зад двукрилата врата.

— Нали ще ни кажете, щом се върнат Майлоу и Миранда? — попита той.

Госпожа Лъшботам царствено им даде знак да вървят.

— Ще ви кажа, господа.

Стаята отвъд вратата се оказа изненадващо обширна и, изглежда, заемаше по-голямата част от приземния етаж на къщата. Кейлъм бе виждал достатъчно заведения от този вид и въпреки слуховете в подкрепа на противното, не очакваше да види нещо повече от няколко повехнали проститутки, занимаващи се с мъже, неспособни да си позволят по-първокласно заведение.

Но това съвсем не бе сборище от похабени уличници, нито пък от мъже с тънки портфейли.

— Божичко — измърмори Струан, като кимна към компанията от бляскаво облечени мъже и жени. Кейлъм разпозна и някои от гостите на бала в Чандъс Хаус предната вечер, които се излягаха, отпуснати в пиянството си, върху подредените в кръг дивани. — Не е ли онова…? Мътните го взели, той е! Нашият любезен домакин от снощи, негово височество принцът.