Омагьосаната жаба - Руска народна приказка (Руска народна приказка)

В едно царство далечно, отвъд девет планини и девет морета, живееше стар стопанин със своята невеста. Тя му роди трима сина. И тримата бяха юнаци — стройни, толкова хубави, че не можеш нито с очи да им се нагледаш, нито с перо да ги опишеш. Най-малкият се казваше Иван. Веднъж бащата повика своите трима сина и рече:

— Мои мили синове, вземете и тримата по една стрела. Опънете лъковете и пуснете стрелите на различни страни. Където паднат стрелите — там идете да си дирите невести.

Пусна стрела първом най-големият брат. Стрелата писна и падна в един болярски двор, тъкмо под трема на болярската дъщеря.

Пусна стрела вторият брат. Стрелата писна и падна в двора на един богат търговец, падна до прозореца, на който стоеше една стара мома — дъщерята на търговеца.

Пусна стрела най-малкият брат Иван. Издигна се стрелата към небето и — туп! — цамбурна в едно кално блато. Тозчас я подхвана една жаба кекерица. Тогава Иван рече:

— Как ще се оженя за тази жаба? Тя не ми е прилика. — Ще се ожениш! — строго заповяда бащата. — Такъв ти е късметът.

Вдигнаха сватби тримата братя. Най-големият взе болярската дъщеря. Средният се ожени за дъщерята на търговеца, а Иван прибра жабата кекерица. Повика бащата своите синове и им поръча:

— Хайде сега кажете на жените си утре да ми омесят по една пита бял мек хляб.

Върна се Иван в къщи невесел. Обронил глава, нещо го дави.

— Ква-ква-ква! Миличък Иване, какво ти е толкова докривяло? — попита го жабата. — Да не си чул от баща си някоя противна дума?

— Как да не ми е криво, как да не ми е мъчно — отвърнал Иван, — като е поръчал баща ми утре да му омесиш една питка мек хляб.

— Не тъгувай, съпруже! Легни си да спиш: утрото е по-мъдро от вечерта.

Нареди жабата леглото и когато Иван заспа, тя смъкна своята жабешка кожа и се превърна в чудна хубавица, по-хубава от месечината. Излезе на балкона и се провикна високо:

— Мои стари помощници, мои скъпи бавачки, скоро се пригответе и елате тук да омесите един хубав хляб за свекъра. Ще го месите такъв, какъвто съм яла в дома на родния си баща.

Сутринта, когато се пробуди Иван, хлябът беше отколе готов и тъй хубаво изпечен, че по-хубав хляб не е печен. По хляба бяха изписани чудни рисунки, а отстрани се виждаха руските градове и крепости.

Бащата благодари на най-малкия си син за чудесния хляб и поръча на тримата си сина:

— Кажете на вашите невести още тая нощ да ми изтъкат по една черга от коприна.

Иван повторно се върнал невесел, с наведена глава, с тъжни очи.

— Ква-ква-ква! Миличък Иване, какво ти е толкова докривяло? Да не си чул от баща си някаква противна дума?

— Как да не ми е криво — отвърна Иван, — когато моят баща заповяда за една нощ да му изтъчеш цяла черга от коприна.

— Не тъгувай, съпруже, ами лягай да спиш. Утрото е по-мъдро от вечерта — рече жабата кекерица.

Нареди му леглото и когато съпругът заспа, отново смъкна своята жабешка кожа, превърна се на невиждана хубавица, излезе на балкона и се провикна с висок глас:

— Мои стари слугини-бавачки, по-скоро пригответе един стан и изтъчете, додето пропеят трети петли, една черга копринена. Нека бъде такава, на каквато съм седяла, когато бях в бащиния си дом.

Както поръча хубавицата, тъй стана. На другия ден, когато се пробуди младоженецът Иван — чергата беше готова. Толкова хубава черга никъде по света нямаше. Със злато и сребро я бяха украсили тъкачките и който я погледнеше — очите му вземаше.

Старият баща разгледа чергата, благодари на Ивана и изрече нова поръка:

— Утре да се явите пред мене и тримата заедно с невестите си!

Върна се отново Иван при жабата невесел, с наведена глава.

— Ква-ква-ква! Съпруже Иване, какво си навел глава? Какво ти е толкова докривяло? Да не си чул противна дума от своя баща?

— Как да не ми е мъчно, как да не ми е тъжно, като поръча баща ми утре да се явя пред него заедно с тебе. Как ще изляза с такава невеста пред очите на хората?

— Не тъжи, миличък, ами лягай да спиш. А утре излез сам пред баща си. Аз ще дойда след тебе. Щом чуеш трясък и гръм — да речеш: моята жабичка пристига в една кутийка с четири колелца.

На другата сутрин пристигнаха при баща си най-напред по-големите братя с невестите: облечени, нагиздени. Изправиха се до Ивана и започнаха да му се смеят.

— А бе, брате, защо си дошъл без невестата си? Барем да беше я вързал в една кърпичка, че да ни я покажеш. Къде пък я намери толкова хубава? Навярно си обходил всичките блата!