Ято лебеди: Руска народна приказка (Руска народна приказка)

Живели някога един мъж и една жена. Те си имали дъщеричка Машенка и момченце Иванчо. Веднъж бащата и майката се наканили да идат в града и рекли на Машенка:

— Щерко, бъди умничка, никъде не излизай, пази братчето си. А ние от пазара ще донесем армагани за двамата.

Бащата и майката заминали, а Машка сложила братчето си на тревата и се затекла на улицата да играе с другарките си.

Не знам откъде долетели птици-лебеди, спуснали се към земята, подхванали малкия Иванчо, сложили го върху крилата си и го отнесли.

По едно време Машка се върнала и що да види — братчето и го няма на тревата.

Изохкала тя, втурнала се насам-натам, Иванчо не се виждал никъде. Викала, викала, братчето и не отговаряло. Захванала Маша да плаче, но със сълзи нищо не можеш да направиш. Сама си е виновна и сама е длъжна да намери братчето си. Изскочила Маша на равната поляна, погледнала наляво-надясно и далеко някъде съзряла големи птици с разперени крила, които бързо потънали в далечината и пропаднали зад тъмните гори.

Досетила се девойката, че тези птици са отнесли братчето и. Затуй се втурнала да ги настигне.

Тичала, тичала, най-сетне стигнала до една пещ насред гората. Изправила се Машка срещу нея и рекла:

— Пещице, пещице, можеш ли да ми кажеш къде отлетяха лебедите?

— Най-напред ме подклади със сухи дръвца, тогава ще ти кажа! — отговорила пещта.

Маша на бърза ръка напалила пещта със сухи дръвца и добрата пещ показала накъде са отминали лебедите.

Затекла се Маша още по-нататък. Стигнала до едно ябълково дърво, цялото натегнало с румени ябълки и се склонило до земята.

— Ябълчице — изправила се Маша срещу дървото, — моля ти се, кажи ми къде литнаха лебедите?

— Потръскай ми клончетата — да паднат ябълките, защото ми станаха много тежки.

Маша се заловила да тръска клончетата и те, щом олекнали, бързо се изправили, весело захванали да трепкат с листата си и показали на Маша накъде са отлетели лебедите.

Затичало малкото момиче по-нататък и най-сетне стигнало до една млечна речица, цялата зашумена с върбова горичка.

— Млечна речице с върбова горичка, можеш ли ми каза накъде отлетяха лебедите?

— В мене падна един камък — отвърнала речицата, — той пречи млякото ми да тече надолу. Махни камъка, тогава ще ти кажа накъде отлетяха лебедите.

Без да се мае много, Машка откършила едно голямо върбово клонче и преместила с него големия камък, дето заприщил реката. Млякото потекло надолу и реката и показала накъде са отишли лебедите.

Тичала Маша, тичала, най-сетне достигнала до голямата гора. Изправила се накрай гората и не знаела накъде да върви и какво да прави. По едно време съзряла под съседния пън едвам помръдва бодлите си стар таралеж.

— Ежко-Бежко — провикнала се Маша, — не си ли видял накъде отлетяха лебедите? Таралежът отговорил:

— Накъдето аз се поклатя — нататък тръгвай и ти! Свил се той на кълбенце и се заклатушкал между дърветата, клатушкал се, клатушкал се и доклатил се до къщурката, която седяла върху кокоши крака. Погледнала Машка — в гази къщурка се навестила Баба Яга и нещо преде. А Иванчо играел покрай стълбичката със златни ябълки.

Доближила се Маша тихичко до къщурката, грабнала братчето си и хукнала към къщи.

Подир малко Баба Яга погледнала през прозорчето и плеснала с ръце: няма го момчето! Извикала лебедовото ято:

— По-скоро, мои лебеди, литнете и догонете побягналите!

Издигнали се птиците нагоре, закрещели и полетели. А Маша носела братчето си и краката под себе си не усещала. По едно време погледнала назад — видяла лебедовото ято наближава. Какво да стори? Стигнала до млечната рекичка с върбовия бряг. А лебедите вече я настигали.

— Речице, миличка — помолила се Машка, — скрий ни!

Речицата бързо я положила заедно с братчето и под стръмния бряг и я укрила от лебедовото ято в гъстия върбалак.

А птиците се понесли над нея, пролетели и не я видели. Излязла Машка изпод стръмния бряг и пак се втурнала да бяга.

А лебедите извили главите си, съзрели я и отново се върнали назад. Преварили я. Тогава Машка затичала към ябълковото дръвче.

— Ябълчице, миличка, скрий ме! — захванало да се моли девойчето.

Ябълката я потулила с клонките си, закрила я с листата си. Лебедите се повъртели, но не видели Машка и братчето й, прехвръкнали над дръвчето и отминали.

Машка излязла изпод ябълката, благодарила на дръвчето и пак се втурнала да бяга.