Стела Камерън - Омагьосана

— Хм, господин Инес е много благоразумен човек. — Очите й срещнаха неговите и тя лекичко се олюля. Той улови ръката й.

— Вижте какво! — каза херцогът. — Не знам с какъв човек си мислите, че си имате работа, но аз повече няма да търпя това. Вие си играете с чувствата на жената, която ще стане моя херцогиня, ето защо аз настоявам за удовлетворение.

— И ще го получите — рече Пипа, като безмълвно умоляваше господин Инес да й съдейства. — Нали, господин Инес? Нали ще обясните как сте дошъл тук, за да…

— За да се извините — обяви лейди Жюстен, която също се бе изправила. — Господин Инес е дошъл да се извини, за каквато и да е обида, която неволно би могъл да е нанесъл, Етиен. Това не ти ли се струва разумен жест?

— Много разумен — съгласи се Пипа. Просто не можеше да спре да зяпа устата на господин Инес… и да си припомня какво бе усещането, когато тя се докосваше до нейната. — Лейди Жюстен е схванала същината на цялата случка. Господин Инес дойде, за да ви помоли да му простите и да забравите стореното, ваша светлост.

— Да му се не надяваш! — измърмори херцогът. — Но при дадените обстоятелства, склонен съм да проявя известно великодушие. Просто се погрижете повече никога да не се мяркате пред очите ми, Инес.

Господин Кейлъм Инес нежно се откъсна от Пипа и премина по мекия розов копринен килим, за да застане пред херцога.

— Аз пък смятам — каза той, — да ви се мярна пред очите, но още само веднъж, сър. Веднъж. Смятам, че на зазоряване ще е най-удобното време. Утре. Поради липса на друг, виконт Хънсингор ще бъде с мен като мой единствен приятел. И тъй като е редно аз да избирам оръжието, ще използваме пистолети.

— Знаех си, че въобще не трябва да се съгласявам — мрачно заяви Струан. Той седеше сгушен в ъгъла на раздрънкания уличен файтон, който Кейлъм бе наел, за да ги откара в пълна анонимност до Уайтчапъл.

Потънал в размисли за събитията, които предстояха тази нощ и утре призори, Кейлъм почти не чуваше оплакванията на Струан, които се точеха непрестанно, откак Кейлъм се бе върнал от „Пал Мал“ в ранния следобед.

Отиваха да се срещнат с двама души — брат и сестра, които той бе открил, докато търсеше истината за себе си. Въпросната двойка пътуваха от панаир на панаир из страната, за да продават някакви чудодейни илачи, за които гарантираха, че безотказно церели всичко: като се започне от треска, та се стигне до превръщането на грозния нос в съвършен. Майлоу и Миранда — те отричаха да имат каквото и да е друго име — по всяка вероятност държаха разковничето към загадката, която Кейлъм се опитваше да разреши. Но дали биха се съгласили с охота да му дадат търсения отговор, беше твърде съмнително.

— Кога ли ще се науча да се вслушвам в собствения си здрав разум? — упорстваше Струан. — В края на краищата аз съм човек, при когото хората често идват за съвет. Давал съм съвети и съм получавал поздравления за трезвия си разсъдък. Славя се като благоразумен човек. Надежден. Човек, който…

— Човек, който е на път да бъде удушен, ако не си спести проповедите — прекъсна го Кейлъм. — Човек, който явно е забравил, че едва преди година се върна в замъка Къркълди, преструвайки се, че все още е свещеник.

— Но то беше…

— То беше онова, което много хора биха нарекли богохулство. Ти се върна у дома и накара Арън да повярва, че цялата отговорност за създаването на наследник и за запазването на семейните имения продължава да тегне единствено на неговите плещи. Ти го преметна да се ожени.

— Аз? — Всяка следа от апатичност се изпари от Струан и той се наведе напред, седнал на ръба на седалката. — Аз ли съм го преметнал? За Бога, ей на това му се вика безочие! Ти дойде в Лондон и осигури булка за Арън. Ти го преметна да повярва, че тя напълно съзнавала какъв невъзможен отшелник бил той. Пък преди това бе преметнал нея, че щяла да се омъжи за някакъв старец, който нямало да иска от нея нищо повече от хладна ръка върху челото си и няколко утешителни слова, за да му помогнат да умре спокойно.

— Свърши ли? — любезно попита Кейлъм.

— Да!

— Не съм преметнал никого — рече Кейлъм. — Просто направих малка магия, и то повече чрез онова, което не казах, отколкото с това, което казах наистина. А и събрах двама прекрасни хора заедно. Нима ще отречеш, че Грейс Рен е идеалната жена за Арън?

Струан измърмори нещо, после рече:

— Не мога да отрека.

— А отричаш ли, че Арън, и единствено Арън можеше да стане идеалния съпруг за Грейс?