Стела Камерън - Омагьосана

Пипа бе съвсем неопитна в изкуството на кокетниченето. Не знаеше абсолютно нищо за безгрижния женствен начин да се дърдорят глупости в моменти, когато мъжете започват да редят комплименти, които едва ли са искрени. Но добре съзнаваше, че в този момент това въобще не трябваше да се случва.

— Бих желал да съм ваш приятел, милейди — каза той, а гласът му бе трепетно, нежно дълбок. — Не се страхувайте от мен. Никога не бих ви навредил.

— Да. — Тя се чувстваше някак замаяна и предположи, че това е от влажния въздух в оранжерията. — Знам, че не бихте ми навредили. Но ще е най-добре да не говорите такива неща.

— Казахте ми, че херцогът не говори с вас. Защо?

Пипа с мъка си поемаше дъх.

— Не зная.

— Не ви ли е казвал колко сте красива?

— Не. Но аз не съм красива. Приятна на вид може би, но нищо повече.

— Красива сте. — Той се наведе още по-близо до нея. — Във вас няма никакъв фалш. Никакво притворство. Можете ли да си представите колко опияняваща би се сторила жена като вас на един мъж?

— Аз… Не. — Знаеше, че сега трябва да се отдръпне.

— Нима херцогът не ви говори нежно дори когато ви целува?

Пипа сбърчи нослето си.

— Той не ме е целувал, сър.

Още по-близо. Красивите му устни се приближиха още повече, а очите му бяха с цвета на нощ над дълбоки води.

— Дори не се е опитвал?

Не й се искаше да мисли за това.

— Не. Да, но… Не беше точно… целувка.

— Не сте искала да ви целуне?

— Не. — Ох, трептенето в стомаха й бе много странно, а като че ли и краката й трепереха.

Устните на господин Кейлъм Инес докоснаха нейните толкова леко, че когато очите й се затвориха, тя дори не бе сигурна дали въобще са се докоснали.

— Господин…

— Кейлъм — каза той до устните й, като й попречи да каже каквото искаше. — Наистина много ми се иска да ви целуна, милейди. Може ли?

Пипа стисна очи и поднесе лице към неговото.

Той бе говорил за сладост. А дали знаеше колко сладък вкус има устата му? Дали знаеше, че докато устните му се движат внимателно по нейните, кожата на Пипа изтръпва? Връхчето на езика му се плъзна по мекото, изключително нежно, местенце, където устните й се разделяха.

Колко сладко. Колко нежно. Как само й се искаше да остане тук, ето така, с неговите устни върху своите — завинаги!

Дъхът им се сля в едно.

Пипа вдъхна неговото дихание и почувства как и той вдишва въздух, който е бил в нея.

Ръката му се притисна към кръста й, плъзна се около тялото й и я притегли към неговото, докато ханшът й се допря до мястото, където бедрата му се съединяваха. Пипа никога не беше прегръщана от мъж, определено никога не бе виждала разсъблечен мъж, но от усещането при допира с Кейлъм Инес си помисли, че това, като че ли е доста приятно?

— Прекрасно е — промълви той до ъгълчето на устата й. — Така прекрасно! Бих искал да те прегърна наистина да те прегърна.

— Та ти си ме прегърнал — Пипа погледна в очите му и сега в тях видя чисто черен цвят. Сърцето й подскочи, както и стомахът й. Но най-странните усещания бяха някъде дълбоко в нея и тя разбра, че единствено Кейлъм Инес би могъл да бъде и да направи онова, което изискваха тези усещания, каквото и да бе то. Тя жадно последва лицето му със своето, докато успя отново да подложи устни под неговите.

— Моля те, целуни ме отново — прошепна тя.

— С радост.

Този път целувката бе различна. Устните му първо бяха нежно гъделичкащи, после се притиснаха към нейните по-силно, по-настойчиво.

Той потърка гърба й, повдигна косите й, за да погали врата, а след това ръцете му се плъзнаха и спряха под мишниците й.

Пипа спря да диша. Палците му се бяха допрели отстрани на гърдите й. Той бавно погали меката плът, която още никой мъж не бе докосвал. Тя плъзна своите ръце нагоре по раменете му и около врата му и пожела това да продължава още, и още.

Оглушителен трясък накара Пипа да окаменее от слисване.

С глас, който се стовари като удар по гърба й, херцог Франчът изрева:

— За Бога! Това вече надминава всичко! В собствената ми къща! Пусни я, грубиян такъв, и се обърни към мен!

Кейлъм Инес моментално се опита да я пусне.

Но Пипа се вкопчи в него. Хвана се здраво за врата му, отметна глава назад и като завъртя очи, се отпусна към земята с цялата си, общо взето, незначителна тежест. Резултатът бе точно какъвто бе планирала. Господин Инес я сграбчи и я вдигна на ръце.

— Мътните го взели! — запелтечи яростно херцогът. — Да позори годеницата ми в собствената ми оранжерия! Снощи те спасиха, страхливецо. Сега вече ще те науча. Но не и преди да ми обясниш какво се надяваш да постигнеш, като преследваш годеницата ми!