Стела Камерън - Омагьосана

Финч пристигна при тях с тържествена походка и й поднесе с поклон една-единствена визитка върху сребърен поднос.

— Благодаря, Финч — рече Пипа и трепна, когато пръстта от ръцете й изцапа визитката и напраши блестящия поднос.

А отгоре на това прегъна и ъгълчето на визитната картичка.

Боже милостиви! В този момент, докато тя си стоеше в градините на Франчът Хаус с изцапани ръце и рокля, господин Кейлъм Инес, с адрес на Хановър Скуеър, стоеше вътре в къщата и очакваше отговора й.

— Милейди? — попита Финч с кънтящия си баритон.

Той е тук!

Херцогът у дома ли е? Не знаеше. Не знаеше почти нищо за него. Единствено вчера — точно по обяд — го бе срещнала на стълбището да се връща от среднощен гуляй. Като я видя, той само й подхвърли едно небрежно „добър ден“.

— Милейди? — повтори Финч.

Ами ако херцогът си е вкъщи и случайно влезе в преддверието и види господин Инес?

Ами ако херцогът се върне, докато господин Инес още стои в преддверието?

— О, каква досада — рече Пипа.

— Милейди? — отново попита Финч.

— Да — рече тя, напълно объркана. Херцогът бе така ядосан на господин Инес, задето танцува с нея, че бе готов да го извика на дуел!

Финч вече се бе обърнал и се отдалечаваше към къщата.

— Това е ужасно — рече Пипа и се заоглежда като обезумяла. — Истинско бедствие! Разруха. Катастрофа. Катаклизъм.

Финч, който вече се намираше доста далеч, почти до къщата, дори и не трепна.

— Ох, каква досада, ужас, ужас! — Пипа се завъртя, после отново се завъртя. Стоеше си там, кършеше ръце и се взираше безпомощно към терасата.

— Какво има? — попита Нели. — Кое е бедствие… и всичките ония ужасни работи?

— Ами… — Не, трябва да запази спокойствие. Трезвият разсъдък винаги се смяташе за една от най-ценните й черти. Бог й е свидетел, тя наистина не притежаваше нито едно от другите качества, необходими на една млада дама, за да постигне успех в обществото, освен глупавата зестра, която я бе довела до това окаяно положение. — Трябва да се върна в къщата веднага. Ела с мен, Нели. Каквото и да стане, дръж се спокойно.

— Да…

— Не показвай никакви признаци на вълнение — краката на Пипа летяха по пътеката. — Най-добре ще е да се престориш на малко отегчена, все едно, каквото и да се случва, то е възможно най-обичайното нещо. Разбираш ли?

— Не.

Бяха стигнали до стълбището към терасата и Пипа тревожно погледна Нели, преди да се втурне нагоре, да прекоси терасата и да влезе сред тучната зеленина на оранжерията, която бе любимото й местенце в къщата.

— Просто ще трябва да кажа на Финч да го отпрати — рече тя. — И то веднага. Преди да се е случило непоправимото.

Пипа бе стигнала почти до края на едната от пътеките, обградена от двете страни с палми, когато чу дълбок мъжки глас:

— Няма нужда да ми показвате пътя. Оттук мога и сам да се ориентирам.

Пипа рязко спря, за да потърси път за бягство, а Нели се блъсна в гърба й.

Той се появи на вратата, слезе с една крачка двете стъпала към оранжерията и видя Пипа.

На дневна светлина, с лице, върху което танцуваха сенките на растенията, той изглеждаше дори още по-привлекателен, отколкото го помнеше.

В този опасен момент абсолютно най-доброто решение бе да се престори, че дори не си го спомня.

— Добро утро, лейди Филипа — каза той.

Сърцето й спря.

— Искрено се надявам, че не идвам прекалено рано.

Сърцето й беше спряло да бие. Скулите му бяха малко къси. Не бе забелязала това или пък, ако го е забелязала, е имало още толкова много други неща за запомняне, че го е забравила. Да, той наистина притежаваше най-невероятните скули. А и, като че ли не бе успяла да запомни устата му така добре, както заслужаваше. Ако за устата на един мъж можеше да се каже, че е красива, то този мъж със сигурност щеше да е Кейлъм Инес. С ясно очертани краища, устните му се извиваха просто… просто… ами просто се извиваха.

А очите му бяха почти черни, с извити мигли… Черни и проницателни и… питащи.

Пипа си спомни за плана си и леко се извърна настрани.

— Това е пътят към градините, сър. Вероятно сте се запътил в грешната посока? Или може би сте сгрешил къщата?

Оох, че глупаво прозвуча! Господин Инес леко наклони глава.

— Не мисля.

— Аз пък съм сигурна, че не е сгрешил — внезапно обяви Нели. — Явно не виждате добре, милейди. Казах ви навън да не се взирате в слънцето. Повредило ви е очите. Та това е господин Кейлъм Инес! Бих го познала навсякъде.

Пипа стисна ръце пред гърдите си и се постара да не се сгърчи от унижение.