Стела Камерън - Омагьосана

— Казах, че танцувах веднъж. Но не казах, че съм танцувала с херцога.

Нели седна на петите си и огледа Пипа с неприкрито изумление.

— Танцувала сте с някой друг? — прошепна тя. — С друг мъж?

Пипа неловко махна с ръка.

— Нищо особено.

— Познавахте ли го вече?

— Не.

— Не? Танцувала сте с непознат? Кой беше той?

Парещото усещане в страните на Пипе се разля по цялото й тяло.

— Казах ти, не зная. А и не е важно. Повече никога няма да се срещнем — при тези думи тя почувства как сърцето й бавно безрадостно се сви.

— Но трябва да сте узнала поне името му — каза Нели, като изправи рамене. — Не, че това ми влиза в работата. Нито пък въобще трябва да питам.

— Кейлъм Инес — Пипа се втренчи в огъня. — Мисля, че е от Шотландия.

— От Шотландия? Господата от Шотландия имат прекрасни гласове, нали?

— Да, има прекрасен глас — съгласи се Пипа. — И му отива. Гласът му е топъл, нисък и сериозен. Но се смее така красиво!

Единственият мъж в живота й досега бе баща й, а той рядко се смееше.

— Какъв танц танцувахте?

— Валс.

Нели ахна и притисна с ръце бузите си.

— Я стига, милейди. Танцувала сте валс с мъж, когото не познавате? Милейди!

Пипа се намръщи. Наистина ли това бе толкова шокиращо?

— Да — рече тя. — Той е джентълмен и танцът беше възхитителен. Това обяснява нещата и толкоз.

— А вие бихте го сторили отново — със страхопочитание рече Нели. — Познавам по очите ви. Толкова бърз и волен ли е, колкото казват, валсът, де?

— Много е бърз и е невероятно волен.

— Но вие повече няма да видите този господин?

— Никога.

— Откъде сте толкоз сигурна?

— Сигурна съм — каза Пипа, припомнила си буреносното изражение на херцог Франчът. — Напълно сигурна съм.

— Кейлъм е прекрасно име.

— Прекрасно е.

— Представям си го висок, милейди.

— Много висок.

— И тъмнокос?

— Косата му е тъмночервена. Или може би много тъмнокафява, но и малко червена, когато я докосне светлината.

Нели въздъхна.

— Сега ще го сънувате.

— Да… Не! В никакъв случай!

— Разбира се, че не — побърза да се съгласи Нели. — Защо ли да сънувате някакъв непознат шотландец, когато един зашеметяващ англичанин ще ви направи своя херцогиня?

— Защо ли, наистина?

— Самата аз харесвам господа, дето не им трябват подплънки за раменете — обяви Нели.

Раменете на Кейлъм бяха широки и мускулести.

— Хм… Той беше облечен в тъмен вечерен фрак. Много семпъл, но с перфектна кройка и му прилягаше чудесно. Раменете му са толкова… — За миг тя се унесе. — Да, гърдите му също са хубави.

— Прекрасно — каза Нели. — Вече почти си го представям. Косата му къдрава ли е?

— Малко. Тъкмо колкото трябва. Когато се смее, под скулите му се показват трапчинки. Лицето му е слабо и много интелигентно.

— Прекрасно — въздъхна Нели. — А случайно забелязахте ли каква е устата му?

— О, да. Широка е. И изглежда много решителна. Долната устна е по-пълна от горната, а ъгълчетата й са извити нагоре съвсем мъничко, сякаш всеки момент ще се усмихне, дори и когато е напълно сериозен.

Сърцето на Пипа яростно туптеше. Пулсът отекваше в ушите й и тя го усещаше и под кожата си.

Нели разтриваше пръстите на левия крак на Пипа съсредоточено и равномерно.

— Сигурно не сте успяла да видите какви са краката на Кейлъм Инес.

— О, напротив. Мускулести. Представям си го как язди. Сигурна съм, че е умел ездач. Косата му ще се развява и той ще се смее срещу вятъра. — Тя затаи дъх и затвори очи. — Би ми харесало да яздя редом с него и да го гледам как се смее срещу вятъра.

— Но повече няма да го видите.

— В никакъв случай. Никога. Не мога, защото трябва да се омъжа за херцога. Голяма щастливка съм.

— Наистина. Той каза ли, за Кейлъм Инес говоря, каза ли нещо прекрасно?

Пипа дълбоко си пое дъх.

— Само, че съм танцувала като богиня и, че съм летяла като фея в нощта.

— О, милейди… — въздъхна Нели.

— Или нещо подобно.

— Прекрасно е — в гласа на Нели се долавяше истинско благоговение. — Но повече няма да го видите.

— О, не — как бе възможно за няколко минути да се почувства така неизразимо щастлива, а после да разбере, че тези минути никога няма да се повторят? — Той поиска да му обещая нещо.

— Какво да му обещаете?

— Стана така, защото го обвиних, че лъже — тя се усмихна. — Задето ме ласкае. После се извиних, но той каза, че извинението ми не било достатъчно.

— И е поискал нещо повече?

Пипа прехапа устни.

— Искаше да му обещая, че отново ще се срещнем.