Стела Камерън - Омагьосана

Пипа започна да стене и да въздиша. После бавно фокусира поглед върху лицето на Кейлъм и ахна:

— О, благодаря ви, сър! Не знам какво ми стана. Не ми се случва често да припадам, уверявам ви.

— Да припадате? — изсъска херцогът. — Не се и съмнявам, че този негодник ви е изплашил до смърт. Промъкнал се е към вас, нали? Но как е успял да нахлуе в къщата, това се питам? И къде е баба? И глупавата ви прислужница?

— Тук съм, ваша светлост — обади се Нели някъде иззад Пипа. — Милейди припадна като труп. Тъкмо влизахме тук, за да се скрием от слънцето, и тя припадна. Този господин току-що успя да я прихване. Не беше ли голям късмет, че беше тук, когато…

— Стига с тези глупости — прекъсна я херцогът. Все още облечен в дрехите, които бе носил на бала в Чандъс Хаус предната вечер, той безцеремонно издърпа Пипа от ръцете на господин Инес и закрачи с нея към салона до оранжерията. — Ще съм ви много благодарен, ако не казвате нищо повече, милейди — заяви той, като я бутна в едно розово канапе.

— Не ви съветвам да се отнасяте грубо с нея, Франчът.

Думите на господин Инес отекнаха в сводестата стая. Ужасни думи, които вещаеха лоши последствия. Пипа наблюдаваше лицето на херцога, което бавно се стягаше. Сините му очи срещнаха нейните и тя видя ледената им студенина. Видя също, че макар да гледаше в нея, той не я виждаше.

— Моля? — рече той, като се обърна към господин Инес. — Май не чух добре. Не е възможно да си ми казал как да се отнасям към собствената ми годеница!

— Ако предупреждението да сте нежен с нея спада към съветите как да се отнасяте, тогава да, ваша светлост. Да, казах ви как да се отнасяте към една благородна дама.

— Безочлива свиня! — изрева херцогът. — Назови секундантите си.

— Етиен! — Лейди Жюстен забързано влезе в стаята, а накуцването й бе по-силно от обикновено. — Етиен, ето къде си бил! Чакам те вече цялата сутрин.

Пипа удивено се втренчи в бъдещата си зълва. Никога досега, през четирите седмици, откак се бяха запознали, тази дама не бе проявявала дори и най-малък признак на вълнение или тревога, за каквото и да е. От първата им среща Пипа бе решила, че Жюстен е най-затворената в себе си и вероятно най-нещастната жена, която някога е срещала.

Обърканото изражение на херцога подсказваше, че и той е не по-малко изненадан от Пипа от вълнението на сестра си.

— Да не си болна? — попита той и гласът му прозвуча така, сякаш бе възможно наистина да е загрижен.

— Аз… ни най-малко.

— Изглеждаш превъзбудена, Жюстен. — Херцогът, чиито импозантни вечерни дрехи вече носеха белезите на многото часове, прекарани в тях, сега хвърли един яростен поглед към господин Инес и едва тогава се приближи към сестра си, за да я огледа по-внимателно. — Не изглеждаш на себе си. Лицето ти е зачервено. Да не би да имаш треска?

Жюстен притисна тънките си ръце към бузите си.

— Добре съм, благодаря — рече тя и този път гласът й леко потрепна. — Има някои важни въпроси, които мисля, че трябва да обсъдим.

— Сега ли? — Гласът на херцога прозвуча невярващо. — Не виждаш ли, че тук се случва нещо важно?

— Да, разбира се — съгласи се Жюстен. Макар че куцаше, тя с достойнство отиде до канапето, на което седеше Пипа, и се разположи до нея. — Представи ми нашия гост, ако обичаш.

Молбата й бе последвана от мълчание.

Тъмната коса на Жюстен бе гъста и въпреки всички опити, да бъде обуздана в прическа, няколко къдрици винаги се измъкваха на свобода около лицето. Вече всички се бяха примирили, че на тридесет и четири години, тя вече е обречена да си остане стара мома, но Пипа просто не можеше да погледне удивителното лице на Жюстен и високата й стройна фигура, без да си помисли, че непременно съществуваха мнозина мъже, които биха се гордели да я имат за съпруга.

В този момент лейди Жюстен Гървин изглеждаше истински разцъфнала и… Пипа внезапно разбра, че тази уравновесена, неизменно спокойна и изискана, жена в момента е направо вбесена.

— Да го представя? — Херцогът се огледа около себе си, сякаш търсеше обяснение за ненормалното поведение на сестра си.

— Струва ми се, че е редно гостите да бъдат представяни, Етиен. — Жюстен изправи рамене и погледът на Пипа бе привлечен от удивително откритие. В косите й се бяха заплели няколко зелени листа. Пипа бързо погледна към краката на Жюстен — пантофките й бяха влажни.

Значи трябва да е била в оранжерията, когато… Пипа почувства как се изчервява. Жюстен много вероятно е била скрита между растенията и е видяла как господин Инес я целува.