Стела Камерън - Омагьосана

После е влязла през другата врата, за да успее да пристигне навреме и да прекъсне неизбежното гневно избухване на херцога? Колко странно!

— Това е господин Кейлъм Инес — чу се да казва Пипа. — Господин Инес, това е бъдещата ми зълва, лейди Жюстен Гървин.

— За мен е удоволствие да се запозная с вас, господин Инес — каза лейди Жюстен със силен глас, нещо съвсем непривично за нея. — Желаете ли освежително питие?

Откъм херцога долетя някакъв сподавен звук.

Господин Инес, който до появяването на лейди Жюстен изглеждаше напълно невъзмутим и спокоен, сякаш седеше на масата за закуска и си четеше сутрешния вестник, сега просто се втренчи в лейди Жюстен онемял.

— Къде живеете, господин Инес? — попита Жюстен.

Пипа я гледаше неразбиращо.

Херцогът направо зяпна.

От един ъгъл долетя леко подсмърчане, което напомни на Пипа за присъствието на Нели.

— Домът ми… — господин Инес пристъпи към Жюстен и протегна ръка към нея. Когато тя му подаде ръката си без никакво колебание, той я пое и се загледа напрегнато в лицето й. — Засега съм отседнал на Хановър Скуеър, милейди. А съм отраснал в замъка Къркълди в Шотландия. Лорд Стоунхейвън, бащата на сегашния маркиз, ме прие в дома си, когато бях още невръстно момче, и стана мой настойник. Иначе съм подхвърлено дете, мадам.

Жюстен се усмихна — едно събитие, само по себе си така необичайно, че Пипа вдигна ръка и притисна гърлото си. Когато Жюстен се усмихваше, тъмните й очи засилваха и на бузите й се появяваха трапчинки.

— От начина, по който говорите за него, мога да отгатна, че дълбоко сте се възхищавал на вашия настойник, господин Инес — рече тя. — Оценявам вашата прямота относно произхода ви. Много мъже не биха говорили толкова искрено.

Жюстен харесваше Кейлъм Инес.

Пипа преглътна и се опита да подреди мислите си. Жюстен го харесваше заради това, че в този мъж инстинктивно бе доловила благородството му, а не в романтичния смисъл, в който той привличаше самата нея… Тя тайничко прехапа език. Нямаше никакво извинение за подобни мисли.

— Наранили сте крака си, милейди — каза господин Инес. Той все още държеше ръката на Жюстен, и то вече в двете си ръце. — Това от скоро ли е, или се е случило много отдавна?

Никой никога не споменаваше накуцването на Жюстен.

— Вижте какво! — гневно се намеси херцогът. — Бихте ли освободил от присъствието си сестра ми? И то веднага! Какво безочие, да задавате толкова лични въпроси на една дама! При това, неудобни въпроси. Елате с мен, за да приключим по нашия въпрос.

— Случи се в имението Франчът — рече лейди Жюстен така, сякаш брат й въобще не бе проговарял. — В замъка Франчът. Той се намира в Корнуол, на крайбрежието. Често ходехме с дойката ни на брега.

— Няма нужда да изравяш сега тази история — нареди херцогът.

Пипа го гледаше и почувства как я изпълва отвращение към този човек. Лицето му бе зачервено, очите — подпухнали. Беше виждала някои господа, познати на баща й, точно в този вид. Винаги, след като си тръгнеха, баща й говореше с голямо неодобрение за тях и споменаваше вредата от силните алкохолни напитки и от това, което той наричаше лекомислен начин на живот.

Като се опря на ръцете на господин Инес, лейди Жюстен се изправи.

— Кракът ми се заклещи между скалите. Тъкмо настъпваше приливът. Колкото повече се дърпах, за да се освободя, толкова по-здраво се заклещвах.

— Всичко това е минало — рече херцогът.

— Да — съгласи се лейди Жюстен. — Кракът ми бе счупен по онзи сложен начин, по който се чупят детските кости, затова и не зарасна добре. — Тя здраво разтърси ръцете на господин Инес, след което го пусна. — Но пък аз не се удавих, така че всичко е наред, нали виждате.

Господин Инес бе съвсем притихнал. Продължаваше съсредоточено да се взира в лейди Жюстен и Пипа изпита странното усещане, че и той я харесва.

— Много добре — рече херцогът. — Тъй като вие, дами, изглежда твърдо сте решили да превърнете една сериозна случка в нещо като учтив светски цирк, ще ми се наложи просто да довърша работата си тук. Назовете секундантите си, сър.

— Струва ми се, че вече се чувствам много по-добре — обади се Пипа. Припряно и не особено грациозно тя се изправи и се обърна към херцога: — Ваша светлост, тук сигурно има някакво недоразумение. Господин Инес е дошъл, защото е бил разтревожен от снощните събития. Не е ли така, господин Инес?

Погледът на Кейлъм се премести върху нея.

— Точно така.

Пипа застана до него и сложи ръка върху неговата. Разбра грешката си едва когато почувства как дори и само топлината му кара тялото й някак да изтръпва.