Стела Камерън - Омагьосана

Пипа безшумно остави торбата и понечи да се отдалечи, без да им даде да разберат, че се е връщала.

— Мислиш си, че си спомняш.

Кейлъм разказа на Струан за посещението си при Сибил.

— Тя знаеше за Рейчъл. Каза ми, че Рейчъл вече е мъртва и, че ако продължа да търся миналото си, резултатът може да е смъртоносен.

Пипа затвори очи.

— Тогава послушай съвета й — рече Струан. — Пак ти казвам, нека още сега заминем от това място. Нямаш никакво основание да вярваш, че някога ще получиш онова, което искаш.

— Умолявам те да сториш това, за което те моля, Струан. Чаках да се върнеш, защото, ако възникнат проблеми, може да се нуждая от помощта ти. Точно затова реших да те помоля да останеш тук тайно. Бих могъл да ти изпратя съобщение и ти да сториш нещо, което е необходимо, без никой да очаква пристигането ти.

— Ами Пипа?

— Пипа е моя.

— А, да. Разбира се. За миг го бях забравил.

— Приеми това, което е писано — напрегнато каза Кейлъм. — Ще се върна на панаира, и отново ще разпитам гадателката. Вярвам, че тя почти ми каза онова, което исках да зная. Панаирът ще се премести след няколко дни, така че не ми остава много време.

— Много съм разтревожен — каза Струан. — Дори и ако тя ти каже онова, което искаш да чуеш, как ще я накараш да свидетелства в твоя полза?

— Тя ще ми каже — рече Кейлъм. — А сега трябва да вървя, в случай че Пипа има проблеми в замъка.

— Да, трябва да пазиш притежанията си, нали?

Последва мълчание, а Пипа откри, че просто не може да помръдне.

— Ще се опитам да забравя тона ти, приятелю — каза Кейлъм. — Надявам се, че когато изпратя да те повикат, то ще е, защото съм доказал правото си да поискам титлата херцог Франчът и всичко, което върви заедно с нея.

Пипа се втурна в жълтата всекидневна на Жюстен, където тя, облечена в нощница и седнала пред камината, бродираше на гергеф.

— Прости ми, че нахлувам толкова грубо при теб.

Жюстен остави гергефа и се изправи, за да закуцука бързо към Пипа.

— Затвори вратата и ела веднага тук. Какво ти се е случило? Божичко, да не е Елла? Макс? — Тя стисна устни и се намръщи, преди да попита: — Да не би… да не би брат ми да ти е сторил нещо…?

— Децата са добре — каза Пипа. — А Франчът… не съм го виждала наскоро.

— Какво има тогава?

— Не зная как да започна. Или по-точно откъде да започна.

— Седни. — Жюстен нежно я побутна към един стол.

— Кейлъм Инес и аз… тоест…

— Тоест, ти мислиш, че го харесваш и, че той те харесва — каза Жюстен със същия тон, с който би си поискала втора кифличка по време на следобедния чай.

— Да — простичко отвърна Пипа. — Но това е лесната част. Но има повече, много повече!

Тя разказа на Жюстен за случилото се на панаира и колко особен и отчаян бе изглеждал Кейлъм на следващия ден. После й обясни как бяха ходили да посрещнат Струан и им беше предоставила ловната хижа за скривалище.

Жюстен слушаше, без да я прекъсва, но през цялото време бавничко вървеше напред-назад пред огъня.

— А тази нощ открих какво се стреми да докаже Кейлъм — рече Пипа. — Той вярва, че той, а не твоят… не… Той вярва, че той е законният херцог Франчът.

Жюстен застина, сбърчила чело.

— А аз смятам, че ме желае, защото ако той е законният херцог, то тогава аз би трябвало да съм сгодена за него. И Франчът вече ми каза това.

Жюстен рязко се обърна.

— Казала си на Етиен?

— Не! Той дойде при мен преди няколко дни и ми изложи точно тази теория, която ти разказах. Не зная откъде му е хрумнала идеята, но първо попита дали Кейлъм не се е опитал да се ожени за мен, за да получи Клаудсмур, та да може да иска луди пари от Франчът като такси. Казах му, че Кейлъм не ми е предлагал подобно нещо.

И тогава Етиен ти е казал другото предположение?

— Да.

Жюстен поклати глава.

— Много странно съвпадение — рече тя. — Убедена съм, че когато не си подкрепила едната версия, той просто е съчинил втората. Но в никакъв случай Етиен не бива да узнае за това, което сега ми каза.

Пипа почувства дълбоко облекчение и притисна ръце към слепоочията си.

— Дойдох при теб, защото мисля, че харесваш Кейлъм и, че ще ми помогнеш да реша как е най-добре да го предпазя от някоя беда.

— Наистина, не бива да му се случи зло — каза Жюстен, като се върна към стола си. — Ние няма да го позволим.

Разпалеността в гласа на Жюстен я изненада.

— Добре — незабавно каза Пипа. — Макар че няма да те виня, ако си на страната на Франчът и да му кажеш всичко, което ти поверих.

— Не съм на страната на Етиен — каза Жюстен, а лицето й приличаше на мраморно. — Той щеше да ме остави да се удавя, знаеш ли. На брега, когато кракът ми се заклещи. Той само стоеше и се смееше, докато морето ме заливаше.