Стела Камерън - Омагьосана

Пипа усети как очите й се разширяват от учудване.

— Виждам, че не приемаш заявлението ми сериозно — продължи той. — А и не мога да те виня. Но сега се хвърлям на милостта ти — а моята скъпа сестра ми каза колко милостива си ти. Хайде, нека бъдем приятели, най-скъпа моя.

Стомахът на Пипа някак неприятно се преобърна.

— Приятелството винаги е за предпочитане пред враждата — каза тя, като се опита да се измъкне. — Утринта е много приятна, ваша светлост. Сигурна съм, че би ви допаднала една разходка.

— Не искам да се разхождам — изсъска той, преди усмивката отново да се разлее по лицето му. — Прости ми. Това признание никак не ми е лесно. Аз съм горд човек и тази слабост не ми прави добра услуга. Би ли дошла, за да седнеш до мен тук, на диванчето до прозореца? Можем да гледаме навън, докато ти кажа какво ме безпокои.

Не й оставаше друго, освен да стори, както Франчът й предлагаше. Прозорецът, който той бе посочил, образуваше нещо като полукръг. Върху разположения в нишата диван имаше изтъркани възглавнички.

Когато тя се настани, и Франчът седна — с лице към нея и по-близо, отколкото й бе приятно. В ярката светлина на утрото Пипа видя мрежата от червени венички, набраздила бялото на очите му, а и просто нямаше как да не подуши зловонния му дъх на снощен алкохол.

Той се покашля и се усмихна приятно.

— Не може да се каже, че имахме добро начало. Може би не помогна много и фактът, че толкова много неща са били уредени още при раждането ти. Един мъж изпитва нужда да завоюва, а ти вече беше моя. Няма тръпка, нали разбираш?

Тя бавно вдиша през носа си.

— Загубата е изцяло за моя сметка, разбира се. Би трябвало по-рано да забележа какво съкровище си ти. Бих искал да се поправя, Пипа. Бихме ли могли да започнем, като те помоля да ме наричаш Етиен?

Нещо тук не беше наред. Тя не беше чак такава глупачка, та да повярва на подобна коренна промяна в отношението му.

— Бих искал да се извиня за онази малка… Ами, онзи път, когато като че ли попрекалих. Не бях в добра форма. Съжалявам. Нека забравим, а?

— Можем поне да опитаме — каза тя, като копнееше да се отърве от него.

— Добре, добре! — Той направо се ухили и протегна ръка, за да потупа ръцете в скута й. — А сега по въпроса, който не е толкова приятен. Чух нещо много обезпокоително за нашия приятел Инес.

Пипа преглътна.

— Виждам, че това те тревожи. Ти го харесваш. Не те виня за това. И самият аз го харесвам. Или по-точно, харесвах го. Но той е негодник, Филипа. Говори се, че в Лондон се е хвалил колко ме мрази и смятал да ме съсипе финансово.

Тя най-сетне успя да проговори:

— Това е скандално! Как би сторил подобно нещо?

— Първо смятали, че възнамерява да те прилъже да се омъжиш за него и да сложи ръка върху Клаудсмур. Това би значело, че ще може да ми иска всевъзможни такси, каквито му хрумнат, за да позволи да превозя калая от мините до пазара. Споменавал ли ти е за нещо подобно? Довери ми се и бъди откровена. Няма да го използвам срещу теб.

— Не — моментално отвърна Пипа. — Разбира се, че не.

Франчът въздъхна и поклати глава.

— Почти ми се щеше да кажеш да.

Тя го погледна намръщено.

— Защо?

— Защото това би направило по-малко вероятни по-лошите обвинения.

— По-лоши обвинения?

— Те са фантастични, скъпа моя — рече Франчът. — Направо фантастични, но се опасявам, че са верни. Инес е дълбоко заблуден. Той крои да се ожени за теб, защото смята, че ти би трябвало да му принадлежиш по право.

— Но… — Не, тя не бива да се остави да я измамят. — Това е по-скоро смешно, отколкото фантастично, Франчът!

— Наричай ме Етиен, моля те. Излагам ти само факти. Вече съм убеден, че онова, което ми казаха, е било самата истина.

Пипа леко се отдръпна.

— Тогава, моля ви, не ме дръжте в напрежение нито миг повече. Споделете тази истина с мен.

— Той вярва, че е законният херцог Франчът.

Какви опърничави създания бяха жените! Носеха само неприятности.

Един мъж трябва — на всяка цена — да се пази някоя жена да не впримчи, която и да е част от тялото или съзнанието му.

— Проклета история! — изруга Кейлъм, докато се въртеше из галерията, откъдето трябваше да мине Пипа, щом излезе от покоите си. — Трябваше ли да ме разбира толкова буквално?

Жената, която си бе спечелила място в съзнанието му, сега го правеше на глупак, по дяволите! А той се нуждаеше от нея. Нуждаеше се, и то веднага!

Кейлъм напусна галерията и притисна ръка към сърцето си. Пипа, облечена в кафяво-червен костюм за езда, тъкмо затваряше вратата на стаята си. Тя го видя и за миг сякаш бе готова да се върне обратно.