Стела Камерън - Омагьосана

Пипа ужасена се отдръпна назад.

— Бил е дете. Вероятно просто е бил съвсем объркан.

— Етиен не изпитва никаква привързаност към мен. Така и не разбрах защо. Той беше на четиринадесет години и бе достатъчно голям. Ако беше ми помогнал, можеше и да не пострадам толкова. Но, разбира се, морето нямаше да ме остави да се удавя. Най-сетне то ме откъсна от скалите и ме понесе към брега и към безопасността.

— Разбира се? — Пипа беше удивена. — Защо „разбира се“?

Жюстен се сепна.

— Не ми обръщай внимание. Понякога си въобразявам разни неща. Всичко беше просто щастлива случайност. Но често съм чувствала, че Етиен не е като мен, нито като баща ни, нито като дядо. Баба е една огорчена, разочарована от живота, старица, на която не й е останало нищо, освен семейното й име. Но Франчътови винаги са били известни като великодушни мъже. А Етиен не е великодушен.

Пипа приглади ръкавиците в скута си.

— Това какво общо има с Кейлъм?

— Може би нищо. Може би много. Усещам някаква неудържима привързаност към него, Пипа.

Пипа погледна въпросително в очите на Жюстен.

— Да, почувствах, че в него има нещо различно. Нещо различно и все пак познато. Сякаш има нещо особено, което би трябвало да знам за него.

Пипа потрепери и си пое дъх.

— Много съм обезпокоена. Чувствам… Не зная дали това, което си мислех, че изпитва към мен, е истина.

— Мисля, че те обича — каза Жюстен. — Но това ще стане ясно с времето. Засега обаче няма да казваме нищо.

— Но как можем да си мълчим, когато…?

— Можем, защото ако не си мълчим, може никога да не узнаем истината. Уверявам те, че мъжът, за който се предполага, че е мой брат, би бил очарован да чуе разказа ти. Кейлъм Инес бързо ще бъде премахнат. А останалата част от живота ти ще се превърне в истинско мъчение, докато изплащаш цената за това, че си обичала врага на съпруга си.

След като излезе от стаята на Жюстен, Пипа тръгна умислена по галерията над големия вестибюл.

Една сянка се удължи през вестибюла и преди Пипа да успее да се отдръпне назад, откри, че погледът й е прикован от очите на Франчът. Тя бързо успя да потисне импулса си веднага да побегне.

— Малко късничко е за езда, не мислиш ли, скъпа? — каза той, като оглеждаше костюма й.

— Върнах се преди известно време — неопределено каза тя, а същевременно забеляза, че за първи път той не е нито пиян, нито разрошен — необичайно явление за това време на нощта.

— Идвах да те видя, Филипа.

Франчът я хвана за лакътя и я насочи уверено именно в тази посока.

— Откак си поговорихме онази сутрин, просто съм неспособен да мисля за друго, освен за теб.

Пипа се бореше със себе си, за да не издаде отвращението си. Твърде скоро стигнаха до апартамента й и той отвори вратата с онази добре позната й властна осанка, която смрази кръвта на Пипа.

— Става много късно — каза тя.

Франчът я прихвана през кръста и я въведе в гостната й, където Нели скочи и направи реверанс.

— Ей, ти! — грубо каза Франчът, а когато Нели скочи на крака, той небрежно махна с ръка. — Остави ни, ако обичаш.

Нели се оттегли мълчешком, като през цялото време гледаше Пипа въпросително.

— Господарката ти и аз сме сгодени — рече Франчът, сякаш това напълно извиняваше непристойното му поведение. — Скоро ще бъдем женени и трябва да обсъдим много неща.

— Да, ваша светлост — рече Нели. — В такъв случай, ще се върна по-късно.

— Тази нощ повече няма да има нужда от теб — каза Франчът.

Пипа никога не се бе чувствала толкова уплашена. Бе готова да запищи.

Веднага щом вратата се затвори зад гърба на Нели, Франчът закрачи из стаята, като разглеждаше обзавеждането с очите на човек, който явно за първи път вижда тази стая.

— Удобно ли се чувстваш тук? — внезапно попита той.

— Да, много. Благодаря, Франчът.

— Етиен! — Той повдигна вежди. — Етиен, ако обичаш. Нима това би могло да се струва прекалено фамилиарно на жената, която скоро ще бъде моя съпруга?

— Етиен — каза тя, докато се молеше и трескаво обмисляше начин да се отърве от него. Все още стиснала бонето и ръкавиците си, тя седна на ръба на стола, само допреди миг заеман от Нели.

— Ще ти бъде къде-къде по-удобно в апартамента за моята херцогиня.

Прозорците бяха леко отворени и в стаята влизаше мъничко хладен въздух. Пипа повдигна лице и мислено поблагодари за освежителния полъх.

— Чу ли какво казах?

— Разбира се. Много сте любезен.

— По дяволите, мадам, не съм любезен. Тази нощ дойдох при вас с шапка в ръка, така да се каже, защото съм твърдо решен да създадем едно начало. И то скоро.