Стела Камерън - Омагьосана

— Септември е съвсем скоро, нали? Само някакви си три седмици?

Франчът тръгна към нея и за най-голям ужас на Пипа падна на колене пред нея.

— Скъпа моя — каза той, а страстната искреност в думите му някак кънтеше на кухо. — Заслужаваш едно истинско, официално предложение за брак. Обмислих въпроса много сериозно и знам колко нехаен съм бил.

Пипа затаи дъх.

— Но ще поправя тази грешка и ще продължим напред на чисто. Милейди, за мен е огромно удоволствие, че ще бъдете моя съпруга. Вие сте жена, напълно достойна за тази чест.

Той бе… той беше грубиянин дори и когато си мислеше, че я заслепява с чара си!

— Благодаря — каза тя, като вътрешно тържествуваше, че не й се наложи да му даде с думи съгласието си.

Отново изправил се на крака, Франчът започна да си съблича фрака.

— О, аз съм един щастлив мъж. Не искам да се страхуваш. Остави всичко на мен, и ще се справим повече от поносимо добре.

Пипа се отдръпна, колкото може по-назад в стола си.

Франчът се усмихна широко.

— Свенливо малко същество! Както и може да се очаква от девиците, скъпа моя. Лесно ще се справим с това малко неудобство достатъчно лесно. — Захвърли настрани фрака и издърпа през главата си вратовръзката, като не спираше да й се усмихва. — Хайде, ела, нека ти помогна да се съблечеш. Уверявам те, че това ще направи първата ни брачна нощ къде-къде по-приятна за теб.

Отчаянието накара Пипа да скочи на крака.

— Може ли да ви кажа нещо, Фран… искам да кажа, Етиен?

— Всичко, малката ми птичка.

— Може би не знаете, всъщност, разбира се, че не го знаете. Но аз много се надявам да ви народя колкото може повече деца. Смятам да се превърна в… в съд за вашето семе. Ще бъда неуморна да получавам това семе, докато ви родя плод… — Самообладанието й изневеряваше и тя прокара език по пресъхналите си устни.

Челюстта на Франчът бе увиснала от изненада.

— Ами да, по дяволите — измърмори той. — Страшно мило, от твоя страна! Тоест, направо ми секна дъхът, скъпо момиче. И аз съм на същото мнение.

Той протегна ръце към Пипа, но тя се дръпна от него.

— О, сигурна съм, че сте — каза му тя. — И тъй като е така, за мен е особено важен символ нашият съюз да бъде благословен, преди да се възползвам от удоволствието да ви служа.

Изглежда, Франчът — най-сетне — загуби дар слово, а и спря да съблича ризата си.

— Не сте ли съгласен… Етиен… че има нещо много красиво в мисълта, да се заемем с въпроса за семената и плодовете в деня на нашата сватба?

— Аз… ами, аз… да, разбира се. Много красиво.

— О, добре. — Тя едва не рухна върху килима от облекчение. — Не мога да ви опиша колко се радвам, че проведохме този разговор. Чувствам, че сега ви познавам много по-добре, а и вие познавате много по-добре мен самата.

— Ами… да.

Тя вдигна фрака и му го подаде.

— Надявам се баба ви скоро да се почувства по-добре, за да продължи да ме инструктира за задълженията ми, щом стана ваша съпруга. А баща ми сигурно вече пътува насам от континента. Наистина, всичко е толкова вълнуващо!

— Толкова вълнуващо — повтори като ехо Франчът. — Много се надявах, че бихте обмислили дали пък да не изоставим цялото това глупаво чакане… както го обсъждахме онзи ден?

— Поканите вече са разпратени — каза Пипа и успя да си даде вид, че се разкъсва от съжаление. — Няма да е честно. Не и спрямо скъпата вдовица или пък спрямо баща ми. А и спрямо вас, Етиен. Това събитие ще отбележи нов триумф в живота ви, времето, когато ще се заемете с продължаването на рода си. И несъмнено ще желаете цялото висше общество да отбележи този тържествен ден заедно с вас.

— Предполагам, че имате право.

Тя го подкара към вратата, като припкаше до него, надничаше към лицето му и се усмихваше.

— Защо ли се бавихме толкова дълго, преди да стигнем до това приятно споразумение, Етиен?

Чувстваше се така, сякаш лицето й скоро ще се разцепи и стомахът й ще се прости с малкото, което бе яла през деня. Съмняваше се само в каква последователност ще се случат двете неща.

В един ужасяващ миг, когато Франчът застана на отворената врата, тя се уплаши, че може да се опита да я целуне. Но вместо това той се намръщи, сякаш се опитваше да осъзнае какво точно се е случило току-що, после си тръгна, като клатеше глава.

Кейлъм наблюдаваше как Франчът излиза от покоите на Пипа. Фракът на мъжа бе преметнат през ръката му и ризата му беше разкопчана. Изглеждаше като зашеметен.

Сигурно не е…

Той не би посмял да насили Пипа на същия етаж, където спеше сестра му и където всеки вик щеше да бъде чут. А дали наистина не би посмял?