Христо Калчев - Нерон вълкът

Срещата му с Козела беше на Витоша в мотел „Тихия кът“. В дванадесет на обяд. Вълкът изпрати Слънцето с тридесетима души за да се гарантира срещу изненадите на Ескадрона. Взе Мартин, Жоро и Колю, Големите близнаци и с две коли охрана отиде в болницата „Царица Йоана“, където все още лежеше Драго. Завариха го да пуши контрабанда в двора.

— Как е, братко? — Вълкът го огледа отвсякъде. С изключение на леката превръзка през рамото, други следи от рани не личаха. Дори косата му беше пораснала там, където го бе ударил първия куршум.

— Малкият дявол, д-р Анадолийски ме беше оправил още в бункера. Тук само раздвижвам ръката.

Насядаха около ранения си „боен другар“, един по един сложиха длан на здравото му рамо, всеки от тях намери по някоя добра дума — нали утре и на тях можеше да се случи. Вълкът изчака да мине куртоазната част, каза:

— Стягай се, Драго. Много хора знаят къде си. Взимам те в бункера! — И в този момент на двора излязоха убийците. Бяха двама. В първия момент не ги видяха. Дворът беше геобразен и оградата хвърляше сянка върху кипариса, зад който бяха седнали хората на „Нерон“. Наемниците се огледаха озадачено, извадиха пистолетите си, тръгнаха да пресичат двора и тогава погледите им се срещнаха. „Самодейци!“ Близнаците ги направиха по-мъртви от египетски фараони. Вълкът беше извадил магнума, но не се наложи да го използва. Хвана Драго под ръка.

— Хайде, тук ще засмърди на ченгета. Мартине, носиш ли полароида?

— Снимах ги, шефе!

— Добре. Тръгваме през болницата. Вървете бавно като професори след консулт!

Подкрепящ Драго, Вълкът поведе групата.

— Май дойдохте навреме, а, Нероне? — подхвърли малкият близнак.

— Май да, д’еба мама му. Късметлия си, копеле смахнато! Май и ти имаш седем живота… Като котките!

Гол до кръста, с анцунг и маратонки Козела излезе от храстите и тръгна към мотела.

— На екскурзия ли си бил? — попита Нерон.

— Нещо такова. Оставих колата на копитото.

— Опашка?

— Аз не търпя опашки… Живи!

Вълкът подхвърли моменталните снимки към него. Козелът ги разгледа внимателно.

— Имат руски мутри. Всеки случай не са от Ескадрона, ако това е въпросът, който не ми зададе.

— Сигурен ли си?

— Напълно. От неделя познавам по физиономия целия личен състав. За първи и последен път се събрахме с открити лица. От сега нататък ще бъдем с маски. Вече имам партньор. Едно младо момче красиво като Клаудия Шифър и зло като Бостънския Удушвач.

Вълкът се усмихна кисело.

— Мислиш, че афганците отново са се разшавали?

— На такива ми приличат. Няма да питам къде и как ги сгащихте?

— Чети вестниците. — Вълкът викна келнера. — Какво искаш?

— Таратор.

— Само това?

— Тогава два таратора!

— Майната ти! Момче, донеси му два таратора, пържола и бира. На мен само пържола и бира.

След принудителната пауза Козелът попита:

— Какво става, Нероне? Конгрес ли ще свикваш на Витоша? Планината гъмжи от твои хора?

„Има очи и на гърба си!“ — с уважение помисли Вълкът, а на глас каза:

— Както виждаш чакам те сам.

— Знам какво си мислиш — тихо каза Козелът. — И ти знаеш, че знам, нали?

Вълкът кимна.

— Човекът е крехка материя. Лесно се поддава на изкушения!

— Прав си. Излишно ли е да ти казвам, че се чувствам обиден?

— Напълно. Тук не разиграваме холивудски мелодрами, а се борим за оцеляване… Кога започвате да действате?

— Не знам.

— Плащам ти да знаеш!

— Половин час след като узная, ще знаеш и ти.

Пиха бира. Козелът изяде тараторите си без хляб, но в замяна на това с апетит.

— Какво се говори… сред вас. Каква е целта на Ескадрона!

— В това поделение нито се говори, нито ще се говори за напред. Това е най-секретната служба, създавана някога у нас. Възможностите на провокатора не са повече от едно на сто.

— А ти?

— Ще се опитам да се възползвам от този един процент.

— Добре. Яж си пържолата.

— Ти си я поръча, ти си я яж! — каза Козелът, стана, махна с ръка и се скри в шубраците.

„Дявол да те вземе!“ — мислеше Нерон и загрижен, и разтревожен от срещата.

Япончик му разказа всичко и с пълни подробности. Хората на лобито бяха прихванали Оливия и двамата й придружители още на летище „Шарл Де Гол“, и не бяха ги изпускали от поглед до края на операцията. Гери взел „Рента кар“ и се настанили в хотел „Херцог Гиз“, стар и скъп хотел в близост до Шанз’елизе. От регистрацията личало, че ще останат десет дни. Определили за акцията четвъртия. Оливия се шляела по магазините, Жоро и Гери обикновено я изчаквали пред входа. В един бутик за китайска коприна хората на баща й й казали да ги последва. Оливия спокойно и доброволно тръгнала с тях. Минали през задния вход, качили се в мерцедес с опушени стъкла и веднага я закарали в болница. Лекарите я чакали, кюртирали я, а на другия ден по обяд излетяла от летище „Орли“ за Москва с частния самолет на баща си.