Христо Калчев - Нерон вълкът

— Изглежда лесно — Вълкът го погледна подозрително. — Оливия изчезва добре, но каква е гаранцията, че с брат ми няма да се случи…

Япончик го прекъсна.

— Помислил съм за всичко, Нерон. Ако приемеш моя сценарий, аз оставам твой заложник до връщането му.

Вълкът мисли дълго, после протегна ръка. Руснакът я пое. Джентълменското споразумение беше сключено.

Войната не беше приключила, само че се водеше вяло и сухо. Играеха предимно бейзболните бухалки. Болниците в Добрич, Варна и Бургас бяха пълни с контузени „цигулари“ и афганци, но за сега това беше всичко. Предстоеше обаче кървав екшън по зимните курорти и средните босове на „Нева“ и „Нерон“ вече заемаха позиции в Пампорово, Боровец, Самоков и Банско. Морският сезон беше приключил и до следващия май, местните хора можеха да си отдъхнат.

Вълкът повика Нейко Змея и Маймуняка на отчет в бункера. Присъстваше и Валери. Жорж и Оливия бяха заминали за Париж. Сред старите артисти от времето в Кайзерслаутерн беше се породил един навик, който, от една страна, демонстрираше съпричастност към бандитската общност, нещо като масонското ръкостискане, а от друга, наистина издаваше близост. Нов човек в „Нерон“ дълго трябваше да се доказва и да чака, някой от старите артисти докато му говори да държи ръката си на рамото му. Другият начин за доказване в братството беше ползването на прякорите. Те се бяха появили в Европа за объркване на местните полицаи, но като всички прякори оставаха завинаги. В очите обаче ползваха прякорите си само старите артисти.

Вълкът прегърна един след друг и Змея, и Маймуняка, те му отвърнаха по същия начин и почти незабелязвайки Валери се настаниха около масата. Мартин им сервира кафета и сокове, и излезе. Отсъстваха големите и малките близнаци. Драго още не беше възстановен напълно, Гери замина с Жоро за Франция, а големите вече бяха на позиция в Боровец и Пампорово.

— Най-мразя като допре до сметките — каза Маймуняка.

— Всичко ме заболява — стомах, глава. — Обърна се към Валери: — Ти не можеш ли да ми помогнеш с отчета? — посочи папката. Всичко е вътре.

— Стига шефа да няма нищо против?

— Не, защо да имам. Помогни му.

— А на мен? — Змея хвърли своята папка на масата. — Брато, вземи данните докато ние се видим със зет ти. Имаш голяма боза за услугата.

Вълкът кимна одобрително, Валери взе документите и отиде да ги залага в компютъра.

Маймуняка потри ръце доволен, че се е отървал от умствен труд, викна Мартин и му разпореди да раздаде от черния „Дъмпъл“ и както се изрази „много ядки — от всички чешити!“ Бяха близки, имаха си пълно доверие и Вълкът нямаше нищо против да хазайничат в бърлогата му. Змея обаче се въздържаше. Той беше бивш сержант от пехотата и беше свикнал да не гази вода пред шефа си.

Пиха, говореха неангажирано, Маймуняка разказа няколко стари вица, смеейки се като луд на плоски шеги и баналности.

По едно време се обади Мартин:

— Шефе, търси те някой си Вячеслав. Руснак. Ти ли си му дал мобифона?

Вълкът изтръпна.

— Да. Свържи ме.

След секунди чу гласа на Япончик.

— Ще трябва да черпиш, Нерон. Току-що ми съобщиха, че операцията е приключила.

„Слава тебе, Господи!“

— Ще черпя, разбира се. Мой ред е.

— Кога и къде?

— Утре… На същото място?

— О’К. — каза Япончик и прекъсна връзката.

Вълкът престана да чува събеседниците си. Жоро и Гери сега бяха сами в Париж и кой знае какви безумия се въртяха из главите им. Един Господ знаеше какви ходове се готвеха да предприемат. Трябваше незабавно да ги прибере в България. Налагаше се да чака обаждането на брат си. Дотогава той не знаеше нищо. Абсолютно нищо. Горкият Жоро, как ли се мяташе сега като обзет от бесове дух. И без това беше Бесния! Горкият Жоро, горкото му братче…

Мартин се обади отново.

— Шефе, зет ти.

— Свържи ме. После донеси мобифона тук — всеки момент брат му можеше да го потърси от Париж.

— Бате Вельо? Не излизат 100 000 ДМ. Приблизително пет милиона лева.

— Как така бе, какви глупости говориш?

— За съжаление не са глупости.

— Извинявай… Ела веднага тук!

— Мислех, че предпочиташ да не водим пред тях този разговор.

— Имам им доверие. Идвай.

Маймуняка и Змея бяха разбрали, че нещо не е в ред. Вълкът срещна очаквателните им погледи.

— Някой ни е преебал. Сто хиляди ДМ не излизат.

— Как не излизат — зяпна Змея.

— Така на, няма ги. Валери ще ни обясни след малко.

— Гепени? — не вярващ на ушите си скочи Маймуняка. — Кой ще ги гепи? Нали ще му откъсна ташаците, бе. От кого са гепени? От мен или от Змея?