Христо Калчев - Откриване на ловния сезон

— Йон! — гласът на Флора беше тъжен както винаги, а сега и пълен с тиха паника. — Къде си, Йон? Кога се връщаш, за бога?

— Скоро, скъпа — каза Козела, опитвайки се да поддържа веселият си тембър. — Как е Осип?

— О, добре е! Учи, расте, слуша ме… Къде си, Йон?

Козела отново отклони въпроса.

— Майка ти… Флора, как сте в къщи?

— Добре, Йон, поддържам къщата. Всичко е наред… само ти ни липсваш.

— А Хелън? — попита Козела.

— И тя като мен чака мъжа си, Йон. Какво да й кажа, мога ли да й кажа че се връщате скоро?

— А семейството на Блинд… не помня имената им?

— О, Йон… — проплака Флора, — трагедията е пълна, скъпи!

Козела изтръпна, той вече знаеше всичко, но все пак трябваше да го чуе.

— Какво искаш да кажеш, Флора? Каква трагедия?

— Не знаеш ли, Йон? Убиха Блинд! Застреляли са го на пристанището в Пирея…

Козела мълча миг-два и каза.

— Поднеси съболезнованията ми, Флора. Ще се погрижа за тях като се върна. Това е, скъпа. Ще ти се обадя при първа възможност.

Козела си изключи телефона.

— Ас!

— Слушам, Козел!

— Блинд е застрелян в Пирея!

— Знам, Козел, знам и хийтмена. Това е Пройчо Лудия, беше камбоджански рейнджър. На заплата е при Майора.

— Убий Пройчо Лудия, Ас! Това не е молба, колега. Майора отмъсти за Облака и Мухата, но аз имам дълг пред жената и сина на Блинд.

— Не изпълнявам заповеди, Козел!

— Това не е заповед, Ас! Това е задължение! — каза Козела и прекъсна линията.

Седя дълго в бар „Кантин“ на марсилското пристанище. Изпи три пастиса, после мина на водка, почувства че го хваща. „Аз съм възрастен мъж“ помисли Козела, преди отново да набере телефона. На шестият-седми позив, Великият сабри си включи апарата.

— Кажи, Козел!

— Не знам от къде да започна, Морис. Тази безумна касапница в България трябва да приключи. Някой осея държавата с трупове и ми ги преписва. Имаш ли представа кой е това, сабри?

— Най-вероятно вашата полиция.

— Това е лесното обяснение, Морис. Аз те питам за твоето, генерале. Кой има интерес бившия генерал от КГБ, МВР и т.н., Козела да се превърне в балкански убиец номер едно? Не може да нямаш отговор, сабри?

Морис Алкалай мълча известно време преди да каже:

— На вашата географска ширина винаги са се преплитали прекалено много интереси, Козел! Едва ли е една силата, която си служи с твоето име.

— Назови една от тях! — злобно каза Козела.

— Ще ти назова две, Козел и приключваме разговора! Мосад и Ал Кайда! И не ми се обаждай пиян, Козел! Аз може да съм руски евреин, но ненавиждам алкохолиците.

През нощта Козела проведе още един разговор.

— Джон! — каза той, когато Хакел вдигна слушалката. — Чувам, че в България се сблъскват интересите на Мосад и Ал Кайда. За Мосад няма да те питам, полковник. Знам, че ще ме излъжеш, но ако знаеш кой дърпа конците на Ал Кайда в България ми кажеш името му, ще ти бъда много задължен, колега. Резаните сеят трупове от мое име в България.

— Име, казваш… — уклончиво каза Хакел. — Нима не го знаеш, Козел, или се правиш на луд!

— Джон, аз бях години наред в изолация. Кажи ми едно име, смахнато ченге, и обещавам да донеса рози на гроба ти!

— Ахмед Доган, Козел! Ако това е ново за теб, ти си глупак, приятелю! Но според мен си лъжец и комедиант на дребно. Лека нощ, Козел, заварваш ме в неудобно положение.

През нощта Козела остави на рецепцията в хотела бележка на Робер Денар, прибра багажа си и замина. В четири часа сутринта взе експреса за Париж, в осем беше на гара „Де Нор“, в два часа на летище „Шарл Де Гол“, в осемнадесет и трийсет българско време кацна на летище Варна. Все пак истинската му работа беше в България.

И започна Армагедон.

Когато стоката потегли от Ла Пас — Боливия за порт Варна, събитията започнаха да се развиват мълниеносно. Влад беше във Варна, за да посрещне кокаина в личния кабинет на Максим, да го освободи от пюрето и да го предаде на каналджиите. След тежкия атентат, който беше преживял, Джон Тодоров се криеше във Виена, но хората му работеха тук и той ги командваше дистанционно. Свързан отдавна със Земунския клан, Самоковеца замина за Амстердам, където щеше да изчака първото количество преди да го прехвърли в Америка. От тримата големи в България засега беше само Пиер. Но за Майора това беше достатъчна информация. Тогава той продиктува емайла си до главният секретар на МВР, генерал Борисов. „В България ще влезе филмиран кокаин, но ще напусне страната в чист вид“, в информацията поименно се споменаваха членовете на семейство Аберман, Роза Ли Мартинес и Педро Алмавил като техни латиноамерикански партньори. МВР вече беше получила тази информация по два канала, веднъж от Станислава Пеева и втори път от някакъв страничен намек, подмятане през т.н. бивши ескадронисти, макар много хора да се съмняваха в тяхното съществуване. Това беше капитан Белчо Попов или Белката, както беше известен. „По магистралата са разположени в неясен ред Боб Денар, Виктор Бут — някъде в източна Африка, възкръсналият от небитието Козел и някои техни наемници…“ Предстои съществен внос на дрога, твърдеше сведението, без да уточнява вид и количество.