Катрин Каултър - Цената на рая

Книгата беше същата като онази, която господин Бърджес им беше показал — на латински и със същите странни рисунки.

Съвсем случайно беше попаднала на нея, когато от рафта се бе изплъзнала и паднала на земята една изключително стара книга, която прислугата старателно почистваше всеки месец. Зад нея, напластена с прах, очевидно останала незабелязана и непрочетена от никого, откакто се е озовала в библиотеката, се намираше ценната й находка.

Усети сърцето й силно да се разтуптява, когато стигна до последните страници. Рисунките бяха малко по-различни толкова, колкото можеше да се очаква за времето, когато са правени и всеки екземпляр от книгите се е изработвал поединично. Същото потискащо абатство и същата странна сцена на селския площад. Този екземпляр обаче съдържаше и последните две страници, откъснати от онзи на господин Бърджес.

Тя се наведе към текста и започна да го разучава. Можеше да разбере само отделни думи. Името Кромуел фигурираше, разбира се. Пръстът й се спусна надолу и спря, когато разпозна латинските думи за дърво и езеро. Друго нищо не успя да разбере и отгърна последната страница, където — за нейна изненада — имаше още една рисунка. Дъбово дърво, разкривено от старост, свеждаше клони над каменен кладенец. На чекръка на кладенеца висеше, закачена за верига, кофа. На заден план се виждаше купчина камъни, струпани не безразборно, а сякаш подредени в съответствие с някакъв план. Но какво се загатваше чрез тях? Дървото, разположено на малко възвишение, имаше доминираща позиция. Черно небе заплашително прихлупваше цялата картина, все така непрогледно, както по времето, когато нечия ръка го е изобразявала върху хартията.

Съвсем неочаквано дочу едва доловим звук. Можеше да допусне, че от повей на вятъра, но нямаше как да достигне до нея в огромното затворено помещение. Звукът отново долетя — някой като че ли дишаше близо до нея, но тя не му обърна внимание, докато вече не беше късно. Почти се бе обърнала, когато пред очите й пробяга сянка и страхът я връхлетя заедно с болка в слепоочието, след което пропадна в чернота.

Лицето на Маркъс беше съвсем близо до нейното, когато отвори очи. Погледът му определено издаваше тревога. За нея ли? Не, той не беше особено загрижен за личността й. Освен това образът му й изглеждаше замазан и тя сигурно се заблуждаваше. Внезапен пристъп на болка я връхлетя и почти я изпрати обратно в небитието. Изстена от неочаквания шок.

— Маркъс! — тя вдигна ръка, но съпругът и внимателно я постави обратно.

— Шшт — каза той, — не мърдай. Знам, че боли. Имаш голяма цицина зад лявото си ухо.

Искаше й се да говори, но си даде сметка, че ако опита да го направи, болката ще я нападне с удвоена сила. Кимна и затвори очи.

Почувства как пръстите му отмятат падналата върху челото й коса и я заместват с прохладата на парче навлажнен плат.

— Спиърс каза, че парче муселин, натопено в розова вода, ще намали болката. Баджър смята, че още не може да ти се дава лауданум, преди да е сигурно, че от удара не си получила мозъчно сътресение.

Той я погали по бузата и тя непреднамерено притисна страната си към топлата му длан.

— Точно така, опитай да се отпуснеш. Когато се почувстваш по-добре, ще ни разкажеш какво се е случило. Джеймс те намерил в безсъзнание на пода в библиотеката. Върху бюрото догаряли свещи. Светлината им го накарала да надникне в библиотеката. Помислил те за мъртва. Трябва да кажа, Херцогиньо, че аз бях изплашен до смърт, а не мога да си представя какво е изпитал бедният Джеймс. Заекваше от уплаха, а лицето му беше пребледняло като на призрак. Никога повече не прави така. Сигурно си паднала, удряйки главата си в ръба на бюрото. Минавало е четири сутринта, когато Джеймс те открил. Какво си правила в библиотеката? Тихо, тихо. Забравих, че не трябва да говориш. Лежи спокойно и остави подробностите за по-късно. Само дръж очите си отворени. Точно така. Отпусни се. Баджър твърди, че не трябва да ти разрешаваме да заспиваш. Затова и не преставам да дрънкам. Кажи ми сега колко пръста виждаш?

Виждаше пръстите му размазано, но все пак ги виждаше. Навлажни устните си и прошепна.

— Три.

Задъха се от болката, която й причини произнасянето на късичката дума.

Парчето плат върху челото й беше сменено с по-влажно. Искаше й се да му каже, че това я облекчава, но болката все така дебнеше сетивата й и тя разбра, че всичко, което засега се изисква от нея, е да остане будна.