Катрин Каултър - Цената на рая

— Фамилните накити са и твои. Дали искаш или не своя дял, не ме вълнува особено — изгледа я замислено и продължи. — Никога вече няма да си мисля за стаичката в конюшнята по същия начин както досега. Ще си представям теб — легнала по гръб, обгърнала ме с ръце, разтворила краката си за мен. Викаща и стенеща.

Тя само се усмихна и наклони глава на една страна с желанието да прилича на кокетка.

— Вероятно е в кръвта ми — кръвта на проститутка. Може би така ще реагирам на близостта на всеки мъж. Може би ти направих лоша услуга, като те насилих да се ожениш за мен. Може би, ако друг мъж ме докосне, веднага ще навиря крака и ще стена и с него. Съжалявам, че само това си запомнил от случилото се. Бих предпочела в съзнанието ти да беше останала болка, много болка. Допълнена с унижение. Победен от жена! Наистина се надявам, че не можеш да си намериш място от яд.

— Не се опитвай да ме хапеш, Херцогиньо. Не съм забравил как те облада лудостта, без изобщо да съм те обидил, как ме удари, първо с камшика, а после и с поводите. Да, изпитах болка от безпричинната ти атака. Още не съм решил какво заслужаваш в отговор.

— Без съмнение ще бъда първата, която ще научи, когато решиш — усмихна му се отново, показвайки всичките си зъби. — Очаква те същото, ако се опиташ да се държиш невъзпитано. Не си мисли, че ще ме накараш някога пак да бъда глупавата ти несъпротивляваща се крава. Опитай се да ме нараниш, Маркъс, и — кълна ти се — ужасно ще съжаляваш. Вярвай ми.

Той подсвирна.

— Значи няма я вече принцесата. Коя зае мястото й?

— Ще видиш. От теб зависи кога.

Можеше да се закълне, че в погледа му, насочен към нея, проблесна интерес, дори повече от интерес — някакво объркване и привличане едновременно. Проклетникът му с проклетник, какво искаше от нея? Следващият му въпрос показа, че не личността й и възможните й превъплъщения занимават вниманието му в най-голяма степен.

— Какво направи с прерисуваните илюстрации от книгата на монаха?

Така да бъде. Каквото имаше за казване, беше казано — що се отнася до обидите в словесна форма, сипещи се върху нея. Тя измъкна скиците от чекмедже в масата и му ги подаде, без усмивката да слиза от лицето й. Маркъс се вгледа безмълвно в тях.

— Тази сцена се развива на селския площад. Виждаш ли къщите от камък и малкия изгърбен мост в задната част? Реката може да е Ейри.

— Какво значение има реката? Защо свещеникът благославя хората?

— Не знам. Сигурен съм, че скицата е на абатството „Сейнт Суейл“, а и господин Бърджес, интересният ни роднина, също мисли така. Ще поразуча развалините утре. С години не съм се доближавал до тях — откакто с Чарли и Марк на игра си измисляхме най-извратени мъчения в килиите на монасите.

— Мисля, че Тревор възнамерява да отиде там утре, когато дъждът спре. Заедно с Джеймс.

— Проклет досадник. Знаеше, че те желая в онзи момент, когато бяхме тримата, а ако не валеше, щеше да се втурне да търси съкровището без мен.

— Той знае, че ако има съкровище, то е твоя собственост, Маркъс.

Маркъс остави настрана рисунките, обърна се и я взе в ръцете си. Наведе се и я целуна, а пръстите му се сключиха около брадичката й, за да не й позволи да мърда. Тя запази спокойствие не за друго, а защото й беше любопитно какво ще последва. Без изненада установи, че той погрешно оцени реакцията й — нищо чудно за мъж, свикнал да я вижда в една и съща светлина в продължение на десет години.

— Самото спокойствие, въпреки че те целунах. Кажи ми, Херцогиньо, представление ли ми устрои в конюшнята? Изкушавам се да те обидя още веднъж, за да предизвикам гневно избухване. Сега какво играеш — девственицата или надменната кралица? Ако можехме да останем само още няколко минути двамата… — въздъхна и отстъпи назад. — Няма време да се занимая с теб както трябва. Усмихвай се, усмихвай се. Ако имах време и подходящо настроение разбира се, съвсем друга песен щеше да запееш само за минутки. Време е обаче за поредната ни среща с роднините колонисти. Казваш, Баджър приготвял овнешко?

— Да, с кайсии. Ти пък имаш твърде високо мнение за способностите си на прелъстител, Маркъс. Не забравяй — тя се засмя, — че съм дъщеря на майка си. Може би ти изобщо не си толкова опитен с жените, а мъж като всички останали, но аз съм прекалено неопитна и не мога да преценя. Светът е пълен с мъже — очарователни мъже, красиви мъже, опитни мъже, които биха могли да решат, че съм безкрайно привлекателна. Някой от тях би могъл да ми направи и дете. Кой знае? Но всъщност на Баджър не му стигна време, за да приготви овнешкото.