Катрин Каултър - Цената на рая

Тя се усмихна на съпруга си, който се въртеше около леглото й като обран евреин.

— Наистина се чувствам нормално, доктор Рейвън. Уморявам се по-лесно, но Баджър ме уверява, че това е в реда на нещата.

— Баджър?

— Нашият готвач.

— И мой камериер.

— Интересно — доктор Рейвън не се впусна в по-нататъшен коментар, а довърши прегледа и се изправи.

— Е? — връхлетя върху него Маркъс.

— Състоянието й изглежда добро, милорд. Все пак бих желал да остане на легло още два дни. Първите три месеца са най-важни за бременността и в случая трябва да се постараем да избегнем всякакви неприятни последици от падането. Не може да се каже със сигурност дали ще има такива. Нека пази леглото и избягва каквото и да е психическо напрежение. Ако започнат спазми или кървене, незабавно пратете да ме повикат.

Херцогинята се намеси спокойно.

— Доктор Рейвън, можете да се обръщате и към мен. Слухът, както и интелигентността ми, са достатъчно добре развити.

— Знам, миледи, но не искам да предизвиквам подозренията на съпруга ви, който ми се струва доста напрегнат. Едва започвам да се изявявам в професията си, но се справям и се старая да избягвам неприятностите, преди да съм преминал разцвета на силите си.

— Имате право, докторе. Човек не знае какво може да очаква от съпруга ми. Няма да мърдам от леглото.

— Отлично. Ще дойда да ви прегледам в сряда, ако не се появят междувременно усложнения.

Маркъс придружи доктор Рейвън по обратния път. Тя затвори очи, надявайки се главоболието просто да престане, но нищо такова не се случи. Баджър скоро щеше да се появи с лауданума. Не искаше да го пие, но нямаше друг избор при това изобилие от грижовни приятели и суетящия се около нея съпруг, започнал внезапно да проявява интерес към жена си не по-малък от този на леля Уилхелмина към наследството.

Послушно изпи лимонадата, обилно смесена с лауданум, която Баджър й донесе. Преди да потъне в сън, през съзнанието й премина ужасният спомен за случилото се на стълбището: сянката, силното бутване в гърба, падането, ужасеният й писък, напразният опит да се залови за перилата, преди да се понесе надолу и спасителните ръце, които я подхванаха — последното, което си спомняше, преди да пропадне в тъмнина.

— Никак не ми харесва тая работа.

— Нито пък на мен. Никога не съм бил толкова уплашен, Маркъс. Както си стоях във фоайето и разглеждах впечатляващите портрети на предците ти, до ушите ми достигна ужасяващ писък. Погледнах към стълбището, а там съпругата ти се търкаляше надолу. Пресякох пътя й толкова бързо, колкото успях.

— Ако не беше бързата ти намеса, тя можеше да се убие на мрамора пред стълбите. Кръвта ми се смразява, като си го помисля. Благодаря ти, Норт. Сега сме квит.

— О, не, не още, Маркъс.

Маркъс поклати глава. Едва ли можеше да се намери по-верен приятел от Норт.

— Мисли си каквото искаш, но моето скромно мнение е, че съм ти в дълг. Дано никога повече не изпитвам страха като в мига, когато я видях неподвижна в ръцете ти.

После му разказа за съкровището — наследство на Уиндъм, за книгата и произшествието с Херцогинята в библиотеката, за американските си роднини, и по-подробно за леля си Уилхелмина — ексцентрична личност, вероятно отровителка на един от съседите си.

— Когато Джеймс Уиндъм намери жена ми безчувствена на пода в библиотеката, бях склонен да приема, че е била ударена заради книгата, но не и след днешната неприятност. Някой я е бутнал по стълбите със същата цел, с която я е ударил в библиотеката — за да причини смъртта й.

— Първо те направиха граф, после те лишиха от богатството ти, ожениха те против волята ти, а сега искат да убият съпругата ти.

— Това е приблизително цялата история. Искаш ли бренди, Норт? Чичо ми, предишният граф, в пъкъла да гори дано, се запасяваше само с най-доброто френско бренди.

— Чух твоят иконом почти в припадък да споменава, че Херцогинята била бременна. Вярно ли е?

— Да.

— Всичко наред ли е с бебето?

— Предполагам. Докторът я прегледа. Трябва да остане на легло още два дни.

— Поздравления. И за брака ти, и за предстоящото раждане на твоя син или дъщеря.

Маркъс изсумтя. Норт повдигна озадачено вежда.

— Доколкото подразбирам, има и нещо друго, освен това, че някой се опитва да убие съпругата ти, да намери скритото съкровище и да го отмъкне.

— Проклятие, Норт, другото не е твоя работа!

— Хубаво. Ще се измия и ще си отпочина след преживения страх. Трябва да събера сили и за срещата с тая твоя леля Уилхелмина. Мислиш ли, че ще сложи отрова в супата ми, само защото съм спасил живота на Херцогинята?