Катрин Каултър - Цената на рая

Погледът, с който тя му отговори, накара коремът му да се свие от най-похотливи желания.

Дали това Баджър наричаше отвъд границата на приличието? Тя нямаше търпение да провери.

Колониалният клон на рода Уиндъм се приготви за път в петък сутринта. Планина от багаж беше натрупана върху пътническата кола, осигурена от Тревор за семейството му.

Леля Уилхелмина се обърна към Херцогинята.

— Отново си във форма, за жалост.

— Какво каза, мамо?

— Скъпи ми Джеймс, казвах на Херцогинята, че изглежда толкова добре, че сигурно не би било проблем за нея да дойде с нас.

— А що се отнася до вас, госпожо — отвърна Херцогинята, — надявам се езикът ви да изсъхне.

— Сега пък вие какво рекохте, Херцогиньо? — продължи играта Джеймс, криейки усмивката си с облечената си в ръкавица длан.

— Само изразих надежда, че майка ти ще ни погостува пак някои ден.

Леля Уилхелмина прикова тежък поглед в нея и добави, понижавайки глас.

— Забележителна способност за възстановяване. Всяко нещо обаче си има край.

— Без съмнение сте права, госпожо. Не трябва да се забравя, че самата природа е определила, като се има предвид напредналата ви възраст, че е доста вероятно вие да достигнете своя край преди аз моя.

— Можем само да се надяваме — промърмори Маркъс, но достатъчно силно, та да бъде чут от американската си леля.

— Ти също заслужаваш да пукнеш, защото одобряваш оскърбителното й поведение. Тоест, разбира се, не исках да кажа нищо друго, освен че Маркъс има нужда от по-свенлива съпруга, която не ще оскърбява роднините си — факт, който отдавам на невежеството на Херцогинята по причина на елементарното й възпитание.

Херцогинята се разсмя.

— Вие сте истинска вещица, госпожо. Дано каретата ви прегази — обади се и Маркъс.

— Маркъс! — извиси се до крясък гласът на леля Гуенет.

— Няма нищо, само споделих с леля Уилхелмина, че няма достойна награда за добротата й, освен може би някой трон.

— Дръж си езика, млади човече!

— Да, като че ли наистина най-сетне успявам да се справя, нали? — той й се поклони леко, после се обърна на другата страна към Тревор. — Префърцунени ми, смотан братовчеде, не се съмнявам, че с Херцогинята ще те срещнем в Лондон. Колко време възнамерявате да останете в Англия?

— Джеймс има желание да посети всички свърталища на хазарта, плътта и другите смъртни грехове.

— Столицата ни изобилства от тях — каза Норт. — Ще са ви необходими поне десет години.

— Джеймс е много млад и го гони нетърпението. Три месеца и, обзалагам се, интересът му ще е заситен. Възможно е и по-скоро, ако ни бъдеш водач из Лондон. Какво ще кажеш, Норт? Маркъс?

— Е, братко, недей да ме пришпорваш — намеси се Джеймс, вдигайки отбранително ръце. — Истинският мъж трябва да познава всеки порок, съществуващ на този свят, за да бъде добър баща на синовете си.

— Господа, вие сте разложени от поквара — каза Херцогинята. — Не съм сигурна дали ще разреша на Маркъс да се присъедини към вас. Моят съпруг не познава нито едно такова място, нали, милорд?

— Нито едно — заяви Маркъс без колебание. — Напълно са ми непознати. Спрямо лондонските потайности проявявам религиозното въздържание на методист 29 29 Член па Методистката протестантска църква, основана от английския свещеник Джон Уесли в началото на XVIII век. — Б.пр. .

— Нали ще ми пишеш често, Уили?

— Разбира се, Гуенет. Призлява ми, като си помисля, че оставям на него и на нея да се разпореждат с наследството на Уиндъм. То е наследството на американските Уиндъм.

— Въпреки всички упътвания, които открихме — отбеляза Маркъс небрежно, — все още не съм убеден, че съществува нещо за откриване, госпожо. Бълнувания на болен човек. Фантазии.

— Такова е и моето мнение — каза Тревор и стисна ръката на Маркъс, после целуна леко Херцогинята по челото и отстъпи назад. — Тръгваме. Маркъс, грижи се добре за красивата си съпруга. Норт, надявам се пак да те видя. Ако идваш в Лондон, Маркъс ще ти обясни къде да ни намериш. Ще посетим заедно местата със скандална слава. Надявам се да не си и ти методист — той целуна всяка от близначките, после леля Гуенет и се обърна да махне за довиждане на прислугата.

— Интересни екземпляри сте си събрали в Чейз Парк — отбеляза Джеймс, махайки им на свой ред. — Маги е най-необикновената от своя вид, с която някога съм се срещал. Представяш ли си, Маркъс, тя ме потупа по задника.

— Вярвам, че си се представил толкова добре, колкото са ти позволили възможностите — каза Маркъс и помогна на леля Уилхелмина да се качи в каретата.