Катрин Каултър - Цената на рая

Маркъс се засмя.

— Никога не знаеш какво да очакваш от леля Уилхелмина. Истина е, че хич не обича съпругата ми.

— Бременната ти съпруга.

— Върви по дяволите, Норт!

Приятелят му се усмихна, подхвърли му празната си чашка от брендито и напусна стаята със замислено изражение.

— Маркъс каза, че си тих, замислен и винаги изглеждаш загадъчно. Каза, че си опасен.

— Не е вярно, Урсула. Поне що се отнася до загадъчността. Той е приблизително толкова загадъчен, колкото жаба, клекнала върху листо от водна лилия — обади се Маркъс.

— Е, ти каза и други романтични неща. Има ли истина в думите му, милорд Норт?

— Ами да. Аз съм тежък случай на меланхолик с мрачно чувство за хумор и душата ми тъне в сянка.

Леля Уилхелмина се обърна към цялата маса.

— Джентълмените, и особено благородниците, много обичат да се цупят. Мислят си, че им отива. Колкото по-грубо се държат, толкова по-романтични се имат, особено в очите на дамите.

— Грешиш, мамо. Грубостта и чумеренето нямат нищо общо с мълчаливите и замислени натури, още по-малко с опасните.

— Подобно поведение е досадно и цяло изпитание за хората, на които се налага да го понасят. Чиста проба мъжки каприз.

С това обобщение леля Уилхелмина се върна към поднесеното й ядене. Тревор не можа да удържи смеха си.

— Една жена от колониите ви засрами, милорд.

— Наричай ме Норт. След като разрешавам такава фамилиарност на Маркъс, ще мога да я позволя и на братовчед му.

Тревор кимна и отпи от виното си.

— Маркъс, като глава на американския клон на рода Уиндъм, реших да се оттеглим от Чейз Парк в петък. Ще ни изтърпиш само още четири дни, приятелю. После ще ти остане да се отървеш само от Норт, за да се радваш в уединение на компанията на Херцогинята.

— О, не — възкликна леля Гуенет. — Уили, ти не спомена, че се каните да си тръгвате толкова скоро!

— Ако можеше тя да пукне, бих останала.

— О, не! Какво каза, мамо?

— Мило момиче, казах, че бихме могли да удължим престоя си, ако тя прояви желание да дели скъпия Маркъс с нас.

Беше ред на Норт да зяпне. Представлението си го биваше много повече от едно просто отравяне.

— Възхитително, наистина съм впечатлен — обърна се той към леля Уилхелмина.

Тя насочи тежък поглед към него.

— От вас се очаква да мълчите и да размишлявате. Погрижете се да сторите необходимото.

— Да, госпожо — Норт насочи цялото си внимание към десерта.

— Уили, не е възможно да искаш да си тръгнеш точно сега. Лондон е твърде неприятен през лятото.

— Скъпа ми лельо Гуенет — усмихна й се Маркъс, — ти никога не си подавала носа си по-далеч от Йорк. Лондон изобилства от развлечения независимо от месеца.

— Лондон е мръсен град, Маркъс, и от лятната жега там започва да вони нетърпимо. Не искам те да си тръгват. Твоя ли е идеята, Тревор?

— Да, лельо Гуенет. Играта с наследството вече не е забавна. Ако пък то наистина съществува, негов собственик е Маркъс, а не ние.

— Тревор!

— Мамо, примири се с факта, че не сме просяци. Дори съм запланувал да подобря положението ни като оженя Джеймс за подходяща наследница — англичанка. Какво ще кажеш, братко?

Джеймс изглеждаше искрено разтревожен.

— Женен? Аз? Мили Боже, Тревор, та аз съм само на двадесет. Трябва да изкарам още няколко сезона в обществото, трябва…

— Да си поживееш в разгул и веселие? Хайде, Джеймс, мен ме приковаха на кръста на двадесет и две.

Разговорът като че ли чудесно забавляваше двамата братя. При всяка реплика Маркъс местеше поглед от единия към другия.

— Прикован! Та ти ходеше като кученце подире й; тя беше всичко, което желаеше.

— Урсула ни каза, че Хелън била най-красивото момиче в целия Балтимор. Брак по любов, като от роман.

— Така ли каза? — Тревор се усмихна. — Много млада е била по това време, за да си спомня.

— Но, Тревор — Урсула изглеждаше объркана, — аз бях убедена, че обожаваш Хелън. А пък тя беше най-щастливата от всички жени да има теб.

Фани не се включи в разговора. Тя гледаше мечтателно към крушите, подправени с канела. Тревор се обърна към Норт.

— Разбрах, че и ти, като Маркъс, си проявил благоразумието да стоиш далеч от нашите брегове и да се занимаваш с тоя дребничък приятел, Наполеон. Поздравявам ви за проявената предпазливост. Нямаше да ми се хареса да изкормя когото и да е от вас, ако се бяхте опитали да стигнете до Балтимор.

— Я гледай ти, Маркъс! Какво ще кажеш да го изкарам навън и да го ступам?

— Няма да можеш — отговори му Джеймс. — Тревор е по-силен и по-бърз от кон.