Катрин Каултър - Цената на рая

Бил ли е някога той самият тъй млад? Лял ли се е от устата му смехът така свободно? Младостта му беше попарена онова лято, когато Чарли и Марк се удавиха.

Маркъс яхна коня си и продължи към конюшните. В преддверието на къщата го посрещна хаос.

В подножието на широкото стълбище стоеше Норт Найтингейл и в ръцете си държеше Херцогинята — безчувствена или мъртва. При тази гледка от гърдите на Маркъс се изтръгна рев на ранено животно.

Маркъс, самият той полудял от безпокойство, знаеше, че жена му изпитва болка, че е слаба и уплашена, затова се постара гласът му да звучи успокояващо, доколкото е възможно.

— Кажи ми каквото можеш да си спомниш, Херцогиньо. Започни от момента, когато си се отправила към стълбището.

— Бях тръгнала да слизам за закуска, Маркъс, това е всичко. Стори ми се, преди да поема надолу по стълбището, че мярнах нещо с ъгълчето на окото си и се извърнах. Повече не помня. Дойдох на себе си в ръцете на този непознат мъж.

— Лорд Чилтън. Забравих да ти съобщя за възможното му гостуване. Той беше заедно с мен в Париж, но не можахте да се срещнете там.

Опитваше се да говори, сякаш нищо особено не се е случило, без да осъзнава, че в тревогата си силно стиска ръката й, докато тя не изстена.

— Проклятие! — каза той и започна да разтрива пръстите й. — Изпратих Тревор да доведе лекаря от Дарлингтън. Той не е касапин като Тивит, млад е и е запознат с всички медицински новости. Само дето може би е прекалено млад — добави Маркъс намръщено.

— Благодаря ти за загрижеността, Маркъс, но не беше нужно да го викаш. Ще ме оглежда и опипва и после ще ме кара да пия гадни отвари. Само главата ме боли нетърпимо.

— Ти си паднала по стълбите. Ударила си не само главата си, която и без друго е толкова здрава, че за нея не се притеснявам. Забрави ли, че си бременна? Може падането да те е повредило. Сега ще ми се подчиняваш.

— Защо си толкова загрижен?

— Задай ми още веднъж такъв въпрос и ще те удуша. Не искам да страдаш, трудно ли е за разбиране?

Тя въздъхна и затвори очи.

— Да, трудно е — отвърна и обърна глава на другата страна.

Маркъс запази по-нататъшните си коментари за след прегледа. Ръцете му започнаха леко да разтриват слепоочията й, както Баджър му беше казал.

Тя се концентрира в усилието да пренебрегне разкъсващата болка в главата, наслаждавайки се на облекчението, което масажът й носеше. Спомняше си името на лорд Чилтън от дните в Париж — човек, който и Баджър, и Спиърс се стараеха да избягват при осъществяването на замислите им. Много близък приятел на Маркъс, който не би допуснал човекът, спасил живота му, да бъде принуждаван да извърши нещо против волята си. Опасна личност, по думите им.

Какъв нетрадиционен начин да му каже добре дошъл!

Доктор Рейвън 28 28 Рейвън (англ. raven) — гарван. — Б.пр. носеше прекалено романтично име за мъж, чието тяло е високо колкото това на Херцогинята на дванадесетгодишна възраст, което на всичко отгоре беше тънко, крехко и увенчано с впечатляващо красива русокоса глава. Привлекателната външност на пациентката му изглежда не го отклоняваше от прецизното изпълнение на професионалните му задължения. Гласът му беше мек, маниерите — делови. Удостои Маги само със сърдит поглед, когато прислужницата се опита да влезе в спалнята на Херцогинята. Маркъс я отпрати и затвори вратата след нея, като той самият остана вътре.

Доктор Рейвън каза спокойно, едва докосвайки главата на Херцогинята с върховете на пръстите си.

— Съпругът ви ме информира, че и по-рано сте удряла главата си, миледи. Да, напипвам малка подутина зад ухото ви. От това падане не са останали белези. Ще усещате болка, но тя ще отмине след няколко дни. Лауданумът ще ви помогне да я понесете по-леко.

— Тя е бременна — обади се Маркъс. — Едва ли само главата й е засегната от такова падане.

Доктор Рейвън само кимна и й се усмихна окуражаващо.

— Отпуснете се и ми позволете да ви прегледам.

Ръцете му се пъхнаха под завивките и опипаха корема й, без да повдигат нощницата.

— Имате ли болки или спазми?

— Не, никакви.

— Кървене?

— Не.

— Това е добре — сигурно за него тя представляваше съвкупност от опознавателни знаци и белези, сред които търсеше да открие нещо непознато, ненормално.

— Била ли сте неразположена, миледи?

— Ужасно зле беше — повръщаше закуската, обеда и вечерята си, както и всичко, погълнато в промеждутъците. Кожа и кости е, но от седмица и половина насам състоянието й се беше подобрило.