Катрин Каултър - Цената на рая

— Ще те убия — каза Маркъс през зъби и започна да я тресе, но скоро престана. — Не трябва така да се държа с теб, току-виж пак си повърнала в розовите храсти. Гледката почти щеше да разплаче главния ни градинар. Храстът, който ти съсипа, беше наскоро засаден от него. А сега, госпожо… — той замълча и започна леко да гали ръцете й. — Аз мисля, че ако съм чудесен мил съпруг, то ти, Херцогиньо, си също така добра съпруга. Та, ако не възразяваш, понеже Целеста, без съмнение е изтощена, най-малкото от жажда, ще я придружа до стаята й и ще направя каквото мога за нея. Не започвай пак да буйстваш, мила — той я потупа по бузата, целуна челото й — непорочна целувка, както всеки обичлив чичо би го сторил, и се обърна към младата жена, мълчалив зрител на сцената.

— Нали е прекрасна, Целеста? А пък ти се притесняваше, че тя може да не те хареса, както аз те харесвам. Позволи ми да те отведа в спалнята ти и да ти помогна да се отървеш от роклята за пътуване. Посмачкала се е и в нея изглежда ти е горещо. Всъщност май аз съм по-разгорещеният. Хубава хладка баня и — ах! — аз ще ти изтъркам гърба. А после заедно ще се насладим на остатъка от следобеда.

— Маркъс!

— Да, Херцогиньо?

— Ако не свалиш ръцете си от нея, ще направя нещо, което съм сигурна, че дълбоко ще те наскърби.

Ръцете му паднаха като отсечени.

— Сега какво, Херцогиньо?

— Ако ми се присмееш още веднъж, последствията ще са същите.

— Не си го и помислям, Херцогиньо.

— Хубаво. Госпожице Креншоу, последвайте Сампсън, който ще ви отведе до спалнята ви.

Госпожица Креншоу поклати глава и се изкиска.

— Аз мисля, милорд Чейз, миледи, че резултатът от играта е равен. Разменихте си забележителни по майсторство удари. За десет минути с вас се забавлявах повече, отколкото цяла година в лондонските театри. А отгоре на това негова светлост заплати щедро присъствието ми тук с десет гвинеи. Много съм ви благодарна, че ми разрешихте да остана, дори и само за една нощ. Истинското ми име е Хана Креншоу; другото е измислено и звучи твърде глупаво.

— За тази нощ съм съгласна — каза Херцогинята. — Но сте прекалено красива, за да допусна да останете по-дълго. Ще се погрижа негова светлост да бъде изолиран в спалнята си. Имаме добър готвач — Баджър. Съжалявам, но не мога да отговаря утвърдително на молбата ви да ни гостувате по-дълго, както не мога да го сторя и за американските ни роднини.

Госпожица Креншоу отново се изкиска и се отдалечи. Имаше по-елегантна фигура и по-грациозна стойка от Херцогинята.

Херцогинята се обърна към Маркъс и той я привлече и притисна в прегръдката си.

— Добре си поиграх с теб. Надмина очакванията на всички ни. Маги беше готова да се обзаложи, че пак ще потънеш в мълчание, в което ще преживяваш мъката си, но Баджър беше на мнение, ме ще ми измъкнеш душицата. А пък Спиърс заяви, че подобно развлечение е под достойнството на граф Чейз.

Ръцете й започнаха да разтриват гърдите и ръцете му, пострадали от гнева й.

— Не съм ти причинила болка, нали?

— Напротив, страданията ми са ужасни.

Разтриването се превърна в ласка. Той каза с въздишка.

— Имаме си публика, Херцогиньо. Градинарят се крие зад розовите храсти, които ти почти унищожи. Най-вероятно се опитва да съхрани оцелелите цветове.

— Знам — тя се повдигна на пръсти и го целуна по устата. После продължи по брадичката, скулите, ухото. — Никога не ще изпитам отегчение с теб, Маркъс.

— Да не би да мислиш, че е възможно аз да се отегчавам покрай теб? Та ти преди малко ме наложи с ботуша си. Кой би очаквал такова невероятно нападение?

— Една дама трябва да се справя със средствата, с които разполага.

Тя лежеше в тъмнината и го очакваше. По едно време го чу, че се качва по стълбите. Вечерта му беше преминала в игра на вист с Тревор и гостенката с платено гостуване — Целеста, чието истинско име беше Хана.

Вечерта беше минала приятно — Маркъс беше представил Хана като съвсем далечна братовчедка и думите му бяха предизвикали веселие. Всички се насладиха на готварското майсторство на Баджър и доброто си настроение, с изключение на леля Уилхелмина, чието безочие разбира се не познаваше ограничения. По време на десерта — един от любимите на Маркъс — тя си позволи да забележи.

— Толкова е нетипично това веселие! Вината е нейна, че рядко ни е весело. Копелето не е научено на подходящо държане.

Маркъс се задави с хапката си, но бързо се овладя.

— Съгласен съм, лельо Уилхелмина. Смятай ме оженен за госпожица Креншоу, веднъж само да се отърва от Херцогинята. Одобряваш ли госпожица Креншоу?