Катрин Каултър - Херцогът

Тя гонеше вятъра, но това нямаше никакво значение. Понякога мечтите ставаха реалност!

Облегната тежко на бастуна, лейди Адела последва Фрейзър. Влязоха в малката гостна на пристройката.

— Не ставай, Клод — каза кисело тя. — Няма причина и двамата да страдаме.

Фрейзър й помогна да седне. После й предложи една от кифлите, които току-що беше изпекъл.

— С ягодово сладко са, лейди.

— Не, Фрейзър. Обичам ги без пълнеж, само с масло. — Тя го изгледа. Избелелите й очи блестяха. — Ако беше останал при Мораг, тя нямаше да се превърне в такава смрадлива повлекана. Клод, ти си направил правилния избор. Би ли желал да си разменим Фрейзър и Мораг?

— Фрейзър е добре, където е, лейди — изломоти Клод, като размаза малко сладко по предните си зъби. — Ако го накараш да се доближи до Мораг, веднага ще избяга в Единбург. Прав ли съм, Фрейзър?

Прислужникът присви устни и кимна с глава.

Лейди Адела попита

— Не вкарваш ли някоя жена в леглото си, Фрейзър? Кълна се, че Мораг се чеше по цял ден, защото няма кой да й се качи!

Ноздрите на Фрейзър се разшириха.

— Ако разрешите да кажа мнението си, не от мъж има нужда Мораг. Два пъти на ден някой трябва да я натрива хубавичко с миризлив сапун.

Лейди Адела се задави с кифлата си и той деликатно я потупа по гърба.

— Обичам мъже, които изказват гласно мислите си, Фрейзър. Сега ни остави, защото Клод иска да ми досажда.

Когато прислужникът спокойно напусна стаята, тя се обърна към Клод, като изтриваше трохите от устните си:

— Е, племеннико, сега можем да говорим спокойно. Слушай ме внимателно, защото утре вече нещата ще бъдат решени. — Той се приведе напред с блеснал поглед. За миг подаграта му беше забравена. — Знаеш, че е време за компенсация. Предполагам, че старият Макферсън е вбесен от задачите, които му възложих, но ще ги изпълни. Двамата с Бъртранд ще възвърнете правата си над Пендърлей. Какво ще ви донесе това, само Господ би могъл да знае.

— Ще ми навлечеш много неприятности с това, че признаваш за законен внук този негодник Пърси. А какво ще правиш с херцога, ако смея да попитам? — Гласът му беше прегракнал от възбуда.

Лейди Адела вдигна изрисуваната си вежда.

— Ти да не мислиш, че ще го отровя? Хайде, момчето ми, знаеш, че бях с вързани ръце, докато онзи проклетник Енгъс газеше земята. След смъртта му не можех да бързам. Херцогът има намерение да даде пари за имението. Нека да се изръси хубавичко, после ще видим. Ти, Бъртранд и Пърси… Ще бъде красива битка, ако още тече кръв във вените ти.

— Ти си завързала ръцете ми, госпожо — избоботи той. — Не виждаш по-далеч от носа си. Ако херцогът държи на имението, нито един от нас няма да се справи с него. Пендърлей ще отиде в ръцете на англичаните и ще го загубим завинаги. Знаеш ли какво ми е, като виждам как Бърти играе по гайдата му? В края на краищата той е единственият, който трябва да наследи Пендърлей. Ти, както и аз, си във властта на херцога!

Тя се наведе напред и каза тихо:

— Прав си, Клод, но спомни си, че херцогът все още няма наследник. Има само един братовчед. Сигурно не мислиш, че шотландският съд ще одобри иска на човек, който няма кръвна връзка със семейство Робъртсън? — Клод беше готов да протестира, но тя вдигна ръка. — Достатъчно, момчето ми! Направих каквото можах за теб, Бъртранд и Пърси. Сега е твой ред да действаш.

— Искам само това, което е мое — заяви ядосан Клод. — Даваш ми седлото, но не и коня. Какво ще стане, ако всички разберат защо баща ми е бил лишен от наследство? Какво ще стане, ако ти…

Старицата отметна глава и се разсмя високо.

— Дъглас не беше толкова тъпоумен, като теб! Ще кажа, че си безсрамен лъжец, и ще те прогоня в планините! Баща ти мълча до смъртта си. Единствената му грешка беше, че каза на теб, момчето ми. Ако имаш достатъчно ум в главата си, няма да издадеш тайната на Бъртранд. За мен той е едно безгръбначно, което гледа херцога в устата!

— Няма да ти позволя да говориш така за Бърти! Мисля, че такава като теб се харесва повече на простак като Пърси, отколкото на джентълмен като Бърти.

Лейди Адела помирително вдигна ръка.

— Успокой се, Клод, преди да се е пръснало сърцето ти! — Отпи шумно глътка чай и смени темата. — Не съм ти казала, но искам да омъжа нашата Констанс за Бъртранд. Имаме още няколко години, но момичето се развива много бързо. Ако не греша, синът ти я харесва?

— Това дете? Бърти никога не е поглеждал жена в живота си! — Възкликна той.

— Заобиколена съм само от глупаци! Отвори си очите, момче! Кони не е като Бранди. Тя се мисли за жена. Ако Бъртранд й обърне внимание, съвсем скоро ще попадне в ситуация, за която ще е виновен единствено той.