Катрин Каултър - Херцогът

Лейди Адела не можа да се сдържи и попита недоверчиво:

— Значи вече си казал на Бранди за намеренията си и тя е отказала?

— Да, но се надявам, докато се върна, да си променила мнението й. — Стана и попита: — Е, лейди, имам ли думата ти, че ще направиш така, както казах?

Тя го изгледа с омраза и махна с костеливата си ръка.

— Да, поне за момента.

— Искаш да кажеш, докато ти дойде друго наум? Опитай нещо, което не е по волята ми, и ще се озовеш в Глазгоу! — Той се поклони, обърна се и тръгна към вратата. В гърба му се заби смъртоносният поглед на старицата.

Следобед небето се проясни. Бъртранд и Ян решиха да тръгнат, преди да се е намръщило отново. Мабли изглеждаше малко смутен, но му подаде куфара и каза:

— Ще внимавате, нали, ваша светлост?

— Да, ще бъда внимателен, Мабли. Няма да се бавя много. Единственият ми съвет към тебе е да избягваш една жена, наречена Мораг. Просто стой далеч от нея и всичко ще бъде наред. — Засмя се, потупа камериера си по рамото и се отдалечи.

— Да не се измокриш, кукличке — извика Бранди след Фиона, сигурна, че думите й ще минат покрай ушите на малката. Гледаше я усмихната как слиза по пътеката към брега. Въздъхна и се обърна. Не можеше да си обясни защо изпитва тъга. Ян беше заминал с Бъртранд едва преди час. Тя беше гледала след отдалечаващата се кола, докато престана да чува чаткането на копитата. Беше станало по-топло. Свали шала и нави ръкавите на роклята си. Като не можеше да измисли нищо по-добро, девойката седна на тревата. Започна да къса жълти цветя и да плете венци.

Усети нечие присъствие. Обърна се и видя до нея да стои Пърси. Той се наведе и вдигна шала й. Сви го на кълбо и го захвърли надалеч. Бранди го изгледа студено.

— Значи ти е омръзнало да се наливаш и си излязъл на слънце? Дали все пак няма да ти е по-приятно да си в някоя тъмна стаичка? Там може да пиеш, да мърсуваш или да разказваш на всички какъв чудесен човек си. Изобщо не си интересен, знаеш ли? А сега ми донеси шала и ме остави на мира!

— Обиждаш ме, Бранди! Девойките не правят така, защото не знаят как ще реагира мъжът. И защо ти е потрябвал този шал? Слънцето наистина е доста силно. — Погледът на зелените му очи се плъзна от лицето към гърдите и кръста й. — Не трябва да криеш женските си прелести, Бранди! Изненадана си, нали? Не мислеше, че някой ще се досети какво криеш под шала. Аз имам опит с жените. С удоволствие бих погалил гърдите ти! Уверявам те, че ще ти хареса!

Тя вирна брадичка. Беше изплашена, но за нищо на света нямаше да го покаже.

— Ти си този, който обижда. Не те харесвам, защото си груб и нахален. Още веднъж те предупреждавам да ме оставиш на мира! Не обичам да бъда в компания със свини и копелета!

Видя в очите му опасно проблясване и инстинктивно се отдръпна назад. Беше отишла твърде далеч.

— Станала си високомерна и недостижима. Това иска знаменитият херцог от теб, за да те отведе в Лондон, нали? Не се учудвай. Току-що лейди Адела ми съобщи за късмета, който си извадила. — Не й каза, че дъртата кучка категорично му беше забранила да се доближава до внучката й. — Кажи ми, братовчедке, какво се иска от теб, за да заслужиш зестра и пътуване до Лондон?

— Херцогът е същият като теб, Пърси. Иска да танцувам гола пред него. Бих го направила за жълти стотинки, но не и за това пътуване до гадния Лондон. Ти си един глупак! Махай се оттук!

Бранди бавно се изправи. Той още стоеше и се взираше в гърдите й. Имаше вид на хищник. Девойката знаеше, че няма да победи, ако реши да я нападне. В този момент разбра, че Ян е отишъл при лейди Адела зад гърба й. Негодник! Щеше да й плати за това! После възвърна самообладание и каза спокойно:

— Предполагам няма да оплескаш нещата, Пърси? Ти си мой братовчед. Би трябвало да ме защитаваш, а не да ме нападаш! — Не й идваше нищо друго наум, но трябваше да говори. Дали все пак нямаше и капка чест у него?

Той остана безмълвен.

— Слушай, Пърси, нямам никакво намерение да ходя в Лондон. Знаеш, че баба постоянно крои някакви планове. Колкото до намеренията на херцога да ни даде зестра, не знам нищо за това. — Вдигна рамене и отстъпи назад.

— Странно момиче си ти, Бранди. Изобщо знаеш ли какво искаш?

— Какво искам ли? — Тя знаеше какво иска, но това беше невъзможно. Погледна към морето. Няколко селяни хвърляха мрежа от малката си лодка. — Не гоня вятъра, Пърси. Не се опитвам да върша неща, които ще ме направят нещастна. Искам това, което мога да имам: баба, Фиона и Пендърлей. — Тя се обърна към него. Ще останеш ли, или ще се върнеш в Единбург?