Катрин Каултър - Херцогът

Той си припомни подигравателните думи на лейди Адела: „Трябва да свалиш мръсните си ръце от момичето, момче! Твоята наследница те очаква, нали?“

— Единбург? Предполагам, че ще си замина утре. Ще ухажвам своята наследница, въпреки че баща й още не знае. Надявам се съдът да вземе решение в моя полза.

— Това ли искаш, Пърси? — Бранди зададе въпроса си вече по-спокойна. В гласа му имаше много горчивина и тя го беше съжалила за момент.

Младият мъж изгледа нежните къдрици, паднали на челото й. После погледът му спря върху гърдите й.

— Не, момиче, изобщо не го искам! Просто това е, което мога да имам. Аз искам теб!

Преди да разбере какво става, Пърси я сграбчи и грубо я притисна към себе си. Тя извика от болка и страх, но устните му вече бяха върху нейните. Езикът му дръзко се промъкваше между зъбите й. Противни й бяха влагата в устата и грубостта му. Започна да се бори. Буташе го и се опитваше да издере лицето му.

— Не ме удряй, Бранди! Знаеш колко отдавна те желая! — Той я повдигна с лекота и я положи на поляната сред жълтите цветя.

Тя успя да изкрещи, но устните му отново се сляха с нейните. Тялото му се настани върху нейното. Бранди не можеше да си поеме дъх.

Разкъса блузата й и затърси гърдите й. Господи, той щеше да я изнасили! Бранди се извиваше под него. Удряше го по раменете и скубеше косите му. Дъхът му беше топъл. Членът му беше твърд и притискаше корема й. Беше виждала как се чифтосват животните. Очакваше всеки момент да проникне в нея.

— Бранди! Пърси! Играете си, а не сте ме извикали! Може ли да поиграя с вас?

Мъжът замръзна. Лицето му смешно се изкриви от изненада.

— Фиона! — извика сестра й, като оправяше дрехите си. — Махни се от мен, проклет негодник такъв! Сигурно няма да ме изнасилиш пред Фиона, нали? Не, дори ти не може да бъдеш такъв подлец!

Тя го избута и скочи на крака. Пърси също стана. Лицето му пламтеше от гняв. Чу го да ругае под нос.

— Е, не може ли и аз да играя? Ти удряше Пърси, а той се преструваше, че го боли. Стенеше и въздишаше, сякаш стреляш по него. — Фиона изгледа първо сестра си, а след това Пърси.

Бранди поклати глава.

— Играта свърши, кукличке! Пърси загуби. Няма да играем повече. — Като видя разочарованието на детето, тя наистина се опита да превърне този кошмар в невинна игричка. — Братовчедът Пърси ме учеше на един нов вид борба. Както виждаш, аз хубавичко го натупах.

Искаше й се да го изрита, но знаеше, че не трябва. Можеше да я нападне и пред очите на Фиона. Имаше вид на човек, готов на убийство. Пожела да притисне сестричката към гърдите си, тя наистина я беше спасила, но и това не можеше да направи.

— Ще имам и друга възможност, братовчедке — процеди през зъби Пърси. — Тогава няма да я има малката ти сестра. Ти ме искаше, Бранди! Признай това! Само се преструваше на срамежлива. Всички момичета правят така.

Тя отстъпи крачка назад. Изобщо не беше уместно да размахва юмрук срещу лицето му.

— Няма да има друг случай, Пърси! Изобщо не се надявай на това — заяви и хвана Фиона за ръка.

Бранди остави сестра си при Марта. Не обърна внимание на удивения й поглед. Веднага се отправи към стаята на лейди Адела. Като стискаше разкъсаната си рокля, тя пристъпи към старицата.

— Имаш вид на същинска повлекана. Цялата си раздърпана и окъсана. Дори копчетата ти не са закопчани. — Лейди Адела изглеждаше ядосана. — Остава да се намацаш като сестра си!

Бранди усети как чашата на търпението й прелива.

— Чуй ме, бабо! Щях да изглеждам като кралицата, ако Пърси току-що не се беше опитал да ме изнасили!

Лейди Адела се изненада:

— Пърси се опита да те изнасили?

— Точно така — отговори тя. Припомни си тежестта на тялото му върху своето и направо полудя. Задъхана продължи: — Фиона ме спаси. Помисли, че това е някаква игра. Добре поне, че не продължи и пред нея. Господи, искам да го убия!

— О, значи Фиона те е спасила? Звучи успокоително! — Устните на баба й се изкривиха в усмивка. Значи се забавляваше.

— Какво ще правиш с него, бабо?

— Трябваше да се досетя, че ще го направи, момичето ми. Ти постоянно го дразниш. Вече ти казах, че той е просто един слаб Робъртсън. Искаш нещо да му направя? Всъщност, след като не е успял да излее страстта си върху тебе, това е безсмислено. Каква превзета моралистка си само! Сигурно знаеш какво искат мъжете от жените? Нормално е, особено за мъж като Пърси. Не е успял и затова ще си мълчиш! И си избий от главата тези мисли за убийство!

Внучката й я гледаше удивена.