Катрин Каултър - Херцогът

— Ти си романтична глупачка — подигра я лейди Адела. — Пърси няма никаква венерическа болест. Питах го и той каза, че много внимава. Знам, че не ме лъже. Може би ще му позволя да насили Бранди. Като посее копеле в корема й, трябва да се оженят. Тогава той ще танцува по моята свирка.

— Но това е подло! Бранди го мрази. Да не искаш и това дете като теб да бъде нещастно цял живот?

— Затваряй си устата! Прекалено е млада, за да знае какво иска. Ще прави каквото й кажа. И не ми дрънкай глупости за някаква любов! Твоята представа за любовта се свежда до това някой потен и пъшкащ мъжкар да се труди между краката ти!

Херцогът чу тропот на дървени обувки и отстъпи назад. Господи, старицата беше направо побъркана! Ако трябва, щеше да влачи Бранди за косите, но нямаше да я остави под един покрив с тази извратена жена. Почака няколко минути, после отново се запъти към вратата на лейди Адела. Време беше да й покаже кой е господарят на Пендърлей. Намери я седнала на стола с висока облегалка, поставен близо до огнището. Възглавничката на Бранди лежеше в краката й. В сравнение в гостната нейната стая беше студена и негостоприемна.

Настани се срещу нея и започна спокойно:

— Имам един проблем, лельо. Трябва да ме посъветваш как да постъпя.

Избелелите й очи го изгледаха пронизващо.

— Кажи, момче!

— Става дума за момичетата, по-специално за Бранди, като най-голяма. Като техен законен настойник бих искал да им осигуря зестра и достъп до Сезона в Лондон.

— Това не ми звучи добре. Защо?

— Мислех, че ще ти бъде приятно да знаеш, че са така добре устроени?

— Не мога да отрека, че една парична помощ ще се отрази добре на наемателите в Пендърлей. Колкото до изпращането на момичетата в Лондон, забрави за това. Моите планове са други. Не се безпокой за момичетата, драги! Аз ще се погрижа за тяхното бъдеще!

— Прощавай, лельо, но не искам парите ми да отидат напразно. Всъщност те ще бъдат предадени, когато станат ясни бъдещите зетьове.

— Казах ти, момче! Бъдещето на момичетата не те засяга! Аз ще избирам техните съпрузи, а не някакъв английски младеж, който не знае техните нужди.

— Ако не съм станал ясен, лейди Адела, ще повторя! Тъй като смятам, че може да злоупотребиш с дадената ти власт, трябва да знаеш, че аз съм господарят в Пендърлей. Ти ще бъдеш само това, което ти разреша да бъдеш!

Старицата не беше глупачка и разбра, че беше отишла твърде далеч.

— Какво имаш наум?

— Независимо каква роля играе Пърси в машинациите ти, няма да се ожени за Бранди! Всъщност като неин настойник няма да му позволя повече да й прави непристойни намеци.

— Да не би да те е страх, че би могъл да има претенции над имението или над Бранди? — Ян не отговори нищо. Тя знаеше, че е ядосан, и замълча, докато се успокои малко. После продължи с най-добронамерения си тон: — Не даваш шанс на момчето да докаже себе си. Пърси не е лош. Просто е невъздържан. Нужна му е добра съпруга, която да извади доброто у него. Ако Бранди се омъжи за Пърси, парите ти ще останат в Пендърлей. Момичето не знае какво иска и само го дразни. Ще гледам да се държи добре с нея, когато се оженят.

Херцогът се приведе напред. Стараеше да изглежда спокоен.

— Слушай добре какво ще ти кажа, лейди! Пърси няма да се докосне нито до Бранди, нито до Констанс! Ако ти продължаваш да му даваш надежди, ще те изгоня от Пендърлей. Ще ти дам малка вдовишка издръжка и ще ти забраня да имаш нещо общо със семейството. Ясен ли съм!

Лейди Адела се отдръпна назад и се притисна силно към облегалката му.

— Няма да посмееш!

— Знаеш, че ще го направя! Само не ме предизвиквай! — Като гледаше твърдо в сълзящите й очи, Ян продължи: — Не ме интересува какви планове имаш относно Пърси и Клод. Просто трябва да помниш, че аз съм господарят на Пендърлей. Само аз мога да позволя Пърси да бъде узаконен, а на Клод да бъдат върнати правата!

— Дръзваш да ме заплашваш, херцоже? Много мразя заплахите, особено от англичани.

— Не те заплашвам, лейди! Ще направя както казах, ако тръгнеш против волята ми относно Бранди. Ще те преместя да живееш в Глазгоу, точно на другата страна на Шотландия. Може да ти разреша да вземеш Мораг със себе си. Помисли добре върху това. Всички знаят, че съм човек, който държи на думата си.

Въпреки че старицата бързо свали поглед към съсухрените си ръце, Ян забеляза, че този път му беше повярвала. Беше започнала да проявява малко мъдрост. След малко херцогът каза:

— Както знаеш, двамата с Бъртранд заминаваме днес. Ще отсъстваме няколко дни. Очаквам веднага да се заемеш със задачата Пърси да стои далеч от Бранди. След като се справиш с това, искам да използваш цялото си влияние върху нея и да я убедиш, че трябва да дойде с мен в Лондон.