Катрин Каултър - Херцогът

— Предполагам, че всичко това е истина.

Колко странно! Не искаше да говори за жената, която щеше да стане негова съпруга?

— Как изглежда?

Защо ли толкова се интересуваше?

— Дребна е. Косата й е черна, а очите — зелени. Това задоволява ли те, госпожице Любопитке?

— Да — отговори девойката, после разбърка останалата в купата й каша. — Какво мислите за Шотландия и шотландците, Ян?

— Предполагам, че всички хора си приличат, независимо къде живеят. Колкото до шотландците, ще бъда по-точен, когато се върна.

— Не ни ли презирате?

— Господи, Бранди, какъв е този смешен въпрос? Защо трябва да ви презирам?

— Вие наистина сте много учтив. Прекалено любезен, поне в повечето случаи. Бъртранд мисли, че сте добър човек. Предполагам, че и той като всички нас е очаквал един арогантен англичанин, дошъл тук да граби.

— А ти какво мислиш за мен, Бранди?

— Освен че сте възпитан и любезен, сте силен и интересен. — Тя стана и бързо стигна до вратата. — Пожелавам ви приятно пътуване, Ян.

— Може би ще добавиш и красив както снощи — викна след нея Ян. — Възпитан и любезен ми звучи добре. Не възразявам и срещу силен, но какво означава интересен?

Очакваше от нея да излезе, но тя се обърна и каза:

— След като за мен сте точно такъв човек, предполагам няма да ми се подигравате!

После излезе и затвори тихо вратата след себе си.

Мабли пристигна един час по-късно. Той беше доволен да види господаря си, но не искаше да го показва.

— Добре изглеждате, ваша светлост — каза и последва херцога до спалнята му.

— Оплаквай се колкото искаш, Мабли, но веднага трябва да стегнеш големия ми куфар. Заминавам за няколко дена. Не е необходимо да лъскаш ботушите ми — добави, защото камериерът му щеше да припадне, като ги видя в какъв вид са.

Надяваше се, че Мабли няма да се запознае скоро с Мораг. Представяше си как месестият му нос ще се сбърчи, като усети миризмата, която се разнасяше на пет метра от нея. Ян го остави да мърмори и тропа из стаята и тръгна да търси лейди Адела. „Ще сложа щикове на пушките ти, Бранди — каза на себе си херцогът. — Няма да ми се налага да троша краката на Пърси, въпреки че ще ми бъде приятно“

Вратата на стаята беше леко отворена. Отвътре се чуваха сърдити женски гласове. Единият беше на лейди Адела, а другият — на възрастната прислужничка Марта.

— Ти си безсърдечна, дърта кучка!

— Може и да съм кучка — изгърмя гласът на господарката, — но никога не съм била торба с кокали. Изобщо не успяваше да затоплиш кревата на господаря си! Беше принуден постоянно да чука на моята врата, докато най-сетне я заключих!

— Това не е вярно, по дяволите! Господарят дойде при мен, когато го изгони. Никога не ме е напускал, разбра ли?

— Ти си глупачка, Марта! Винаги аз съм била господарката на Пендърлей. Започна да вдига полите ти само за да ме нарани!

— Аз го обичах, чуваш ли? — Гласът на Марта трепереше.

Лейди Адела грубо се изсмя.

— Любов! Ти си тъпа мръсница! Не успя да измъкнеш нищо друго от графа освен проклетия му член! Точно това не съм искала никога от него. Той беше животно. Искаше да се освободи от отровата си, после лягаше и захъркваше. Любов, няма що! Не ме заблуждавай, че те е задоволявал! Той не можеше да задоволи и коза!

— Но повече не си господарка на Пендърлей, госпожо! Херцогът не е един от хилавите Робъртсън. Силен е и е свикнал да получава всичко, което поиска. Любезен е и горд, да не говорим, че е роднина на краля. Няма да ти позволи да му правиш номера. Няма да успееш да разиграваш коня си пред него!

Херцогът замръзна на мястото си, забравил възпитанието си. Стана му приятно, че го противопоставят на слабите мъже Робъртсън. Не би отрекъл и роднинството си с краля, въпреки че Джордж Трети не беше с всичкия си.

— За какви номера говориш, дърта уличнице? — лукаво попита лейди Адела. — Единствената ми цел е да поправя несправедливостите, които причини оня дърт козел. Колкото до скъпоценния ти херцог, той ще си замине за Лондон още преди да си се усетила. Там му е мястото. Съветвам те да държиш дяволския си език зад прогнилите си зъби, иначе ще те…

— Иначе какво, а? Ще ме накараш да лъскам дъските в кухнята ли?

Гласът на господарката стана по-тих. Херцогът трябваше да се напрегне, за да чуе думите й:

— Знаеш ли, мисля, че една наследница няма да е подходяща за нашия Пърси. Мисля, че когато Макферсън оправи формалностите по узаконяването му, ще е много подходящ за нашата Бранди.

— Значи това си намислила? Ти си кучка и нищо повече! Та момичето мрази този пропаднал негодник! Освен френска болест няма да й даде друго. Ако не си толкова заслепена, щеше да видиш, че Пърси няма да остане в Пендърлей. Колкото до Бранди, той не я обича. Нейната девственост го интересува, а омразата й го забавлява!